Тенденцията българите да са по-склонни да се доверяват на повече на европейските институции, отколкото на националните такива се запазва и през есента на 2016 г., според данни на Евробарометър.

Основните теми, засегнати в последното представително проучване за България са свързани с отношението и доверието към Европейския съюз, неговите институции, националните институции, степента на разбирането и отношението към приоритетите на Европейския съюз, отношението към миграцията

Най-младите българи са най- оптимистично настроени към развитието на нещата в ЕС – 61% от българите между 15 и 24- годишна възраст и 56% от българите между 25 и 39 години намират посоката за развитие на нещата в ЕС за правилна.

Всички данни за България можете да видите в доклада „Общественото мнение в Европейския съюз“.

 

   

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С Европейските референтни мрежи (ЕРМ)

Това са виртуални мрежи, в които участват доставчици на здравно обслужване от цяла Европа. Те се създават за разрешаване на проблеми, свързани със сложни или редки болести, за които са необходими високоспециализирано лечение и концентрация на познания и ресурси. Здравните системи в Европейския съюз имат за цел да осигуряват висококачествено, икономически ефективно здравно обслужване. Това е особено трудно, когато става дума за редки или слабо разпространени сложни заболявания. Около 30 милиона души в ЕС страдат от между 5000 и 8000 редки болести.

Първите ЕРМ започнаха работа през март 2017 г. с участието на повече от 900 високоспециализирани здравни звена от над 300 болници в 26 страни от ЕС. 24-те ЕРМ работят по редица тематични въпроси, включващи заболявания на костите, рак при децата и имунна недостатъчност.

Как функционират мрежите?

При прегледа на диагнозата и лечението на пациентите координаторите на ЕРМ свикват „виртуални“ консултативни съвети на медицински специалисти в различни дисциплини, като използват специално създадена за целта ИТ платформа и средства от областта на телемедицината.

Процедурата и критериите за създаване на ЕРМ и избор на членовете им са определени в законодателството на ЕС.

   

Дали възходът на евроскептицизма и популизъм създава нарастващо чувство на безпокойство сред европейските граждани. Къде е обществото на толерантност и уважение? Как гражданите стават все по-несвързани с политиката? Какво може да се направи, за да се върви по път, който осигурява работни места и сигурност за всички?

EUROCITIES ще бъде домакин на среща на върха на кметове европейските градове на 7 март в Брюксел, за да отговори на тези въпроси и за очертае решения. Участващите кметовете ще представят примери за добри практики на европейски служители и ще обсъдят как да работят с гражданите, така че да  могат да ги включат в положителен политически процес.

EUROCITIES е мрежата на големите европейски градове. За нейни членове са избрани представители на  местни власти. EUROCITIES е основана през 1986 г. от кметовете на шест големи градове: Барселона, Бирмингам, Франкфурт, Лион, Милано и Ротердам.
Днес мрежата обединява представители на 130 от най-големите градове на Европа и 40 градове-партньори, в които живеят над  130 милиона граждани на 35 страни.

 

   

Инвестиционният план за Европа, или т.нар. План Юнкер е основен инструмент в мандата на настоящата Европейска комисия, насочен към премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти и по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси. За постигането на тези цели в плана се предвиждат действия в три области:

  • мобилизиране на инвестиции в размер на най-малко 315 милиарда евро за три години;
  • подпомагане на инвестициите в реалната икономика;
  • създаване на благоприятна среда за инвестициите.

За да се запознаете накратко с най-важното за Плана Юнкер, можете да разгледате тази информационно брошура:

Актуално резюме за това как България използва и участва в Инвестиционния план можете да намерите тук:

За източници за повече информация – в приложената инфо-карта

На 1 март 2017  Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която е приносът на Комисията към срещата на върха в Рим на 25 март 2017 г.

В рамките на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина на ЕС обръщаме поглед назад към седем десетилетия мир и към разширен Съюз с 500 милиона граждани, които живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. В същото време ЕС трябва да погледне напред, за да създаде визия за собственото си бъдеще като съюз от 27 държави. В бялата книга са посочени основните предизвикателства и възможности пред Европа за следващото десетилетие. Представени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г., в зависимост от това как ще реши да действа. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Преди 60 години основателите на Европа избраха да обединят континента със силата на закона вместо със силата на оръжието. Можем да сме горди с това, което сме постигнали оттогава. И най-мрачният ден за нас през 2017 г. ще бъде далеч по-ведър от който и да било, прекаран от предшествениците ни на бойното поле. Отбелязването на 60-та годишнина на Договорите от Рим е време за обединена Европа на 27-те да определи визия за бъдещето си. Сега е време за лидерство, единство и обща решимост.

В бялата книга на Комисията са представени няколко различни пътя, които този единен ЕС от 27 страни може да избере да следва. Това е началото на процеса, а не краят, и аз се надявам, че сега ще се проведе откровен и широк дебат. След което формата ще следва функцията. Бъдещето на Европа е в нашите собствени ръце. В бялата книга се разглежда как Европа ще се променя през следващото десетилетие – като се започне от въздействието на новите технологии върху обществото и работните места и се стигне до съмненията относно глобализацията, опасенията, свързани със сигурността, и възхода на популизма. Посочва се изборът, пред който сме изправени – да се оставим да бъдем повлечени по течението от тези тенденции или да ги приемем и да се възползваме от новите възможности, които те предлагат. Населението и икономическата значимост на Европа намаляват, докато други части на света бележат ръст. През 2060 г. населението на нито една страна от ЕС няма да бъде дори 1% от населението на света – основателна причина да сме сплотени, за да постигнем повече. Европа е глобална сила с положително значение и просперитетът ѝ ще продължи да зависи от нейната отвореност и здрави връзки с партньорите ѝ.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕС?

  • Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г. До 2025 г. това може да означава: Европейците могат да карат автоматизирани и свързани автомобили, но може да се сблъскват с проблеми, когато пресичат границите, защото продължават да съществуват някои правни и технически пречки.Европейските граждани като цяло могат да пътуват зад граница, без да трябва да спират за проверка на документите. Поради засилените проверки за сигурност на пътуващите им се налага да отиват на летището или гарата много преди заминаването.
  • Сценарий 2: Остава само единният пазар – единният пазар постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Преминаването на границите с цел бизнес или туризъм става трудно поради редовните проверки. Намирането на работа в чужбина е по-трудно, а прехвърлянето на пенсионни права към друга държава не е гарантирано. Хората, които се разболяват в чужбина, понасят големи медицински разходи.Европейците не са склонни да използват свързани автомобили поради липсата на правила и технически стандарти, които важат на цялата територия на ЕС.
  • Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“. До 2025 г. това може да означава: 15 държави членки създават полицейски и магистратски корпус за борба с трансграничната престъпност. Информацията, свързана със сигурността, се обменя незабавно, защото националните бази данни са напълно свързани помежду си.Свързаните автомобили се използват широко в 12 държави от ЕС, които са се договорили да хармонизират своите технически стандарти и правила за отговорност.
  • Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по- малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Европейски орган за далекосъобщенията ще има правомощия да освобождава радиочестоти за трансгранични комуникационни услуги, например честоти, използвани от свързаните автомобили. Той също така ще защитава правата на потребителите на мобилни услуги и интернет навсякъде в ЕС.Нова европейска агенция за борба с тероризма помага за възпирането и предотвратяването на тежки нападения чрез системно проследяване на заподозрени лица.
  • Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по- бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат. До 2025 г. това може да означава: Европейски граждани, които искат да подадат жалба срещу предложение за финансиран от ЕС проект за вятърни турбини в тяхната местност, не могат да се свържат с отговорния орган, защото им казват да се обърнат към компетентните европейски органи.Свързаните автомобили се движат безпрепятствено в Европа, защото съществуват ясни правила за отговорност, които се прилагат в целия ЕС. Шофьорите могат да разчитат на агенция на ЕС, която налага спазването на правилата
   

Стана вече традиция, и то добра, депутатите ни в Европейския парламент да отчитат и представят своята работа, като едно от средствата за това са техните информационни бюлетини.

Адресирани до най-широк кръг лица, в тях се отразява участието на депутатите  в пленарните сесии, обсъждания, позиции по разглеждани теми не само в залите на Европейския парламент, но и в работни срещи и форуми у нас.

Тук можете да се запознаете с инфо-бюлетина на депутата д-р Андрей Ковачев за изминалия месец януари –  buletin_01_2017 2017 г.

   

МНЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

Posted 13.02.2017 By eurodirect

Европейската комисия подготвя законодателно предложение през първата половина на 2017 г. с цел създаване на специфично правно основание за Европейския корпус за солидарност и би се радвала да чуе мнението Ви. Резултатите от консултацията ще допринесат за дооформяне и консолидиране на корпуса и ще подпомогнат работата на ЕК по законодателното предложение. Обществената консултация започна на 6 февруари 2017 г.  и ще продължи осем седмици и е продължение на предишна консултация, която се проведе в края на 2016 г., като подготовка за началото на дейността на Европейския корпус за солидарност през декември. Чрез консултацията заинтересуваните страни ще имат възможност да оценят различните цели на инициативата, да споделят какво ги мотивира да се включат в нея, да посочат нуждите си от информация и напътствия и да обменят добри практики. Консултацията ще бъде допълнена от целеви консултации с ключови заинтересовани лица, участващи в работата с младежи в ЕС.

Ако желаете да изкажете мнението си по тази така важна тема, може да го направите на следния линк: https://ec.europa.eu/info/content/public-consultation-european-solidarity-corps_bg#questionnaire

Краен срок: 31 март 2017 г.

Допълнителна информация за инициативата може да намерите на следните интернет страници: http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-4168_bg.htm

 

   

Европейската Комисия прие прегледа на изпълнението на политиките за околната среда — нов инструмент за подобряване на прилагането на европейските политики и съвместно договорените правила за околната среда. Това е началото на нов процес. Комисията ще разглежда с държавите членки причините за пропуските в изпълнението и ще търси решения, преди проблемите да се задълбочат и да се стигне до нарушения.

Пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда може да доведе до икономии в размер на 50 млрд. евро годишно за икономиката на Съюза в резултат от по-малко разходи за здравеопазване и по-малко преки разходи за околната среда. Според проучване „Евробарометър“ 75 % от гражданите смятат, че европейското законодателство е необходимо за опазване на околната среда в тяхната страна, а 80 % са съгласни, че европейските институции трябва да могат да проверяват дали законите се прилагат правилно.

Прегледът показва, че в областта на управлението на отпадъците предотвратяването на образуването на отпадъци продължава да бъде значително предизвикателство за всички държави членки, като шест от тях не са успели да ограничат депонирането на биоразградими битови отпадъци. Цялостното прилагане на политиката на ЕС за отпадъците до 2020 г. може да доведе до създаването на 400 000 допълнителни работни места. Въпреки множеството успехи на местно равнище в областта на природата и биологичното разнообразие прилагането на законодателството на ЕС за околната среда трябва да се подобри, както стана ясно от проверката на ЕС за пригодност на директивите за птиците и за местообитанията. В противен случай загубата на биологично разнообразие в ЕС ще продължи, което ще се отрази на способността на екосистемите да задоволяват човешките потребности в бъдеще. В 23 от 28-те държави членки все още се превишават стандартите за качество на въздуха — общо в повече от 130 града в цяла Европа. Транспортът е основен източник на замърсяване на въздуха. Действията за намаляване на шума в околната среда — втората по значимост причина за влошено здраве, също трябва да се засилят. В областта на качеството и управлението на водите повечето държави членки изпитват трудности да изпълнят всички изисквания по отношение на събирането и пречистването на градските отпадъчни води, а 13 са изправени пред правни действия от страна на ЕС. Концентрацията на нитрати и нивата на еутрофикация продължават да бъдат сериозен проблем в почти всички държави членки. Съществуват редица причини, които са общи за няколко държави членки: неефективна координация между административните равнища, недостатъчен капацитет и липса на познания и данни.

Какво се отчита по отношение на България – в прикачения файл, който можете да видите тук! Bulgaria – BG

   

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Националният гаранционен фонд (НГФ) подписаха споразумение, с което се осигуряват допълнителни 40 милиона евро финансиране за малките и средни предприятия в България по програма COSME на Европейската комисия. Средствата се осигуряват с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на Инвестиционния план за Европа (План „Юнкер“).

ЕИФ осигурява гаранционна линия в размер на 20 милиона евро, с която НГФ ще подкрепи финансиране за 40 милиона евро към МСП в България, изпитващи затруднения при осигуряване на изискваните обезпечения. Очакванията са през следващите три години от споразумението да се възползват 330 български предприятия.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност Юрки Катайнен, заяви: „Удовлетворен съм, че българските МСП ще се възползват от Инвестиционния план за Европа, получавайки допълнително 20 млн. евро под формата на гаранции за следващите три години. Споразумението ще даде тласък на тези предприятия да продължат напред с плановете си да се развиват, да прилагат иновации и да създават работни места. Очаквам да чуя историите на предприемачи и хората, за които е осигурена заетост в България с подкрепата на ЕФСИ“.

За ЕИФ

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ)  е част от Групата на Европейската инвестиционна банка. Основната й мисия е да оказва подкрепа на микро, малкия и среден бизнес, като му помага в достъпа до финансиране. ЕИФ разработва и развива както рисков, така и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, които са насочени специално към този сегмент. В тази си роля ЕИФ подпомага целите на ЕС в подкрепа на иновациите, изследванията и развитието, предприемачеството, растежа и заетостта. Повече информация за дейността на ЕИФ в рамките на ЕФСИ може да намерите на страницата на ЕИФ тук.

За НГФ

Националният гаранционен фонд (НГФ) е създаден през 2008 г. като част от Групата на Българска банка за развитие с мисия да подпомага достъпа до финансиране за българските малки и средни предприятия. До момента, с посредничеството на 22 търговски банки, НГФ е подкрепил повече от 5 000 компании да получат финансиране за над 600 млн. евро. НГФ прилага и два гаранционни финансови инструмента, съфинансирани от Министерството на земеделието и храните, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство.

За Инвестиционният план за Европа 

Инвестиционният план за Европа е насочен към създаване на работни места и подпомагане на растежа. Това е възможно чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващи финансови ресурси, премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти. Планът вече постига резултати. Проектите и споразуменията, одобрени за финансиране до момента се очаква да мобилизират над 164 млрд. евро в 28-те страни-членки и да се подкрепят повече от 385 000 малки и средни предприятия. На 14 септември 2016 г. ЕК предложи удължаване ЕФСИ чрез увеличаване на капацитета и срока му, както и засилване на нейните силни страни. Най-новите данни по сектори и по държави можете да намерите тук. За повече информация, вижте секцията за често задавани въпроси.
Програма COSME е програма на Европейския съюз за Конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (МСП) за периода 2014-2020 г. с общ бюджет 2.3 млрд. евро. Минимум 60% от бюджета следва да бъде насочен към подобряване на достъпа до финансиране за МСП в Европа посредством два финансови инструмента. Механизмът за гарантиране на заеми (COSME LGF) предоставя преки и насрещни гаранции на финансови посредници, за да ги насърчи да предоставят заеми и лизинги на МСП. Този инструмент също така предлага и секюритизацията на портфейлите с дългово финансиране на МСП. Посредством Капиталовия механизъм за растеж на програмата (COSME EFG) се инвестира и във фондове за рисков капитал и дялово участие, които осигуряват финансиране за МСП основно по време на разширяването и растежа им. Програма COSME надгражда Рамковата програма за предприемачество и иновации (CIP) (2007-2013), с която бяха усвоени кредити в размер на почти 21 млрд. евро и привлечени инвестиции за над 3 млрд. евро към почти 400 000 европейски МСП.

За достъп до европейско финансиране представителите на бизнеса може да се обръщат към съответните финансови институции в техните държави:http://www.access2finance.eu/.

Еразъм+ бележи рекорд

Posted 30.01.2017 By eurodirect

През 2015 г. програмата Еразъм+ е дала възможност на рекорден брой европейци — 678 000 — да учат, да се обучават, да работят и да извършват доброволческа дейност в чужбина. През същата година ЕС е инвестирал 2,1 млрд. евро в над 19 600 проекта с участието на 69 000 организации. Това са основните заключения в годишния доклад за Еразъм+ за 2015 г., публикуван през януари 2017 от Европейската комисия.

Това показва, че че програмата е на път да постигне целта си да подкрепи 4 млн. души между 2014 г. и 2020 г.

През 2015 г. обхватът на Еразъм+ се е разширил още повече, като за пръв път е дадена възможност на висши учебни заведения да изпращат и приемат повече от 28 000 студенти и персонал във и от страни извън Европа. Франция, Германия и Испания остават трите страни, които изпращат в чужбина най-много участници в Еразъм+, а Испания, Германия и Обединеното кралство съответно приемат най-много участници. Обратната връзка от страна на участниците потвърждава, че времето, прекарано в чужбина по линия на Еразъм+, е използвано пълноценно: 94 % твърдят, че уменията им са се подобрили, а 80 % смятат, че програмата е подпомогнала възможностите им за професионална реализация. На един от всеки трима студенти, които са били на стаж в чужбина по линия на Еразъм+, е предложена позиция от приемащата компания.

В днешния доклад също така се прави преглед на стъпките, предприети от Комисията, за адаптиране на Еразъм+, за да се помогне на ЕС и държавите членки в справянето със социални предизвикателства, като например интеграцията на бежанци и мигранти. Така например, обхватът на системата на програмата за онлайн езикова подкрепа е разширен, така че през следващите три години от нея да могат да се възползват 100 000 бежанци; за това са предоставени 4 млн. евро. Целта е да се даде възможност по-специално на младите хора да навлязат в образователните системи на приемащите страни и да развият уменията си.

2017 е годината, в която европейската програма Еразъм+ отбелязва своята 30 годишнина! Еразъм е една от най-успешните програми на Европейския съюз. В продължение на три десетилетия тя предлага по-специално на младите хора възможности да придобият опит и да разширят светогледа си, като отидат в чужбина. Програмата, създадена през 1987 г. като скромна схема за мобилност за студенти с едва 3200 участници през първата година, през последните 30 години се разви до водеща програма, от която се възползват близо 300 000 студенти годишно. Същевременно обхватът ѝ бе разширен, като бяха предоставени възможности за периоди на обучение и стаж за студенти и учащи в сферата на професионалното образование и обучение, за младежки обмен, доброволческа дейност и обмен на персонал във всички области на образованието, обучението, младежта и спорта. В сравнение със своите предшественици, Еразъм+ също така предлага повече възможности за хора в неравностойно положение. Географският обхват на програмата се разшири от 11 страни през 1987 г. до 33 в момента (всички 28 страни от ЕС, както и Турция, бивша югославска република Македония, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Настоящата програма Еразъм+, която обхваща периода 2014 — 2020 г., разполага с бюджет от 14,7 млрд. евро и ще предостави на повече от 4 млн. души възможност да учат, да се обучават, да придобият трудов опит и да извършват доброволческа дейност в чужбина. Програмата също така подкрепя транснационални партньорства между институции за образование, обучение и младежки институции, както и действия в областта на спорта, които допринасят за развитие на нейното европейско измерение и за справяне със сериозни трансгранични заплахи. Освен това програмата насърчава преподаването и научните изследвания на европейската интеграция чрез действията по инициативата „Жан Моне“.

   

На 27 януари от 10.30 часа в зала „Концертна“ на Централния военен клуб ще се проведе публична дискусия с участието на български евродепутати под надслов „Бъдещето на европейския проект“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България и Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Събитието е второто по ред от серията публични дискусии „Дебати с евродепутати“. Своите възгледи по темата ще представят 5-има български членове на Европейския парламент от всички политически групи в ЕП, в които има български представители.  

Част от въпросите, които ще се дискутират по време на събитието, са свързани с актуалните предизвикателства пред Европейския съюз и визиите за неговото бъдеще, с натрупания от България опит през 10-годишното ни членство в ЕС, с предстоящите действия и организация в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Дискусията ще бъде отворена и за онлайн потребителите, които ще могат да задават своите въпроси предварително или в реално време на страницата на събитието във Facebook. Събитието може да бъде проследено на живо на страницата на Информационното бюро на ЕП в България.

   

На 17 януари 2017 депутатите в Европейския парламент избраха Антонио Таяни (Италия) за свой председател, а ден по-късно определиха имената на 14-те заместник-председатели и петимата квестори на институцията. Сред квесторите е и българският депутат Андрей Ковачев (ЕНП).

Председателят ръководи цялостната дейност на Парламента и го представлява по всички правни въпроси и в отношенията с други институции. Той може да делегира част от задълженията си на своите заместник-председатели. Те също така ръководят пленарните заседания в отсъствието на председателя. Квесторите пък отговарят за финансови и административни въпроси, засягащи пряко депутатите.

Заедно с председателя на Европейския парламент, заместник-председателите и квесторите участват в Бюрото на Парламента – орган, вземащ решения относно финансови и административни въпроси.

Всички тези постове са с мандат от две години и половина, затова депутатите гласуват за председател, заместник-председатели и квестори два пъти по време на всеки парламентарен мандат – в началото и по средата.

Повече за Евро парламента – от официалната страница.

   

Датският град Орхус и кипърският Пафос ще носят тази титла цяла една година.

Орхус, или както още го наричат „древния град“ на Дания ще покаже как изкуствата, културата и творческите изяви могат да помогнат за преосмислянето на обществените, градските, културните и икономическите модели на поведение. http://www.aarhus2017.dk/en/

Пафос е избрал за свое мото: „Свързани континенти, мост между културите“, защото градът, макар и европейски е разположен еднакво близо и до Близкия Изток и до Африка. http://www.pafos2017.eu/?lang=en

   

#eu60 | Тази година се навършват 60 години от договора от Рим – 25 март 1957. Подписан от 6 страни: Белгия, Италия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция, той слага основите на Европейския съюз със създаването на Европейската икономическа общност /ЕИО/. От тогава Европа има общ пазар, митнически съюз и общи политики.

   

Уважаеми колеги, партньори, в последните дни на 2016 публикуваме обзорен брой на информационния бюлетин на нашия център. %d0%b5%d0%b4-62016

С надеждата да бъдем отново заедно и през идващата 2017, ви пожелаваме мир и добрини!

   
Европейската инвестиционна банка и България подписаха вчера в Люксембург Меморандум за разбирателство, който ще подпомогне създаването на Звено за консултации по „План за инвестиции за Европа“ (Плана „Юнкер“) в България. Звеното ще бъде в помощ на българските предприемачи, публичните институции и местната власт при подготовката и структурирането на качествени проекти, които да бъдат финансирани по Плана „Юнкер“.
cc3za54umaahgoy
Предвижда се Звеното за консултации да започне да функционира до края на месец март 2017 г., като ЕИБ ще подкрепи институционализирането му, включително чрез предоставяне на възможности за изграждане на необходимия административен капацитет и експертиза. Областите, в които то ще предоставя помощ, са идентифицирането, приоритизирането, подготовката, структурирането и изпълнението на стратегически проекти. Звеното ще предоставя и консултации за малките и средните предприятия при определянето и финансовото структуриране на техните проектни идеи, което ще подпомогне бизнеса при адресирането на затрудненията, които среща при реализиране на намеренията си за разрастване и развитие. Подкрепата ще обхваща и осигуряването на по-добър достъп до различни финансови инструменти, комбиниране на различни източници на финансиране и други финансови услуги.
С подписания Меморандум ЕИБ се ангажира да увеличи присъствието си в страната ни с осигуряването на допълнителен експертен екип, който, в партньорство със Звеното за консултации, да бъде на разположение на носителите на проектни идеи за оказване на техническа помощ по изготвянето на повече и по-качествени проекти, които да бъдат подкрепени по Плана за инвестиции за Европа.
Меморандумът за разбирателство е в продължение на вече стартиралото сътрудничество между България и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ), което се реализира с подписването на Меморандум за разбирателство между  и Българската банка за развитие (ББР) в края на 2015 година. С това ББР се превърна в част от мрежата от Национални насърчителни банки, които се координират от ЕКЦИВ – един от елементите на Плана „Юнкер“. ЕКЦИВ е създаден в партньорство между ЕИБ и Европейската комисия и има задача да подпомага процеса по разработване на проекти в Европейския съюз, обединявайки на едно място набора от инструменти на ЕИБ и ЕК за предоставяне на техническа помощ.
   

Европейският корпус за солидарност  става реалност.

Европейският корпус за солидарност е отворен за проекти на широк спектър от организации. Това включва правителствени организации, общини, неп01равителствени организации и предприятия. Те могат да са с различна големина – от големи мултинационални компании до малки НПО, работещи в местна общност. Тези организации, които работят по проекти за солидарност, ще могат да кандидатстват през цялата година към Европейската комисия.

Очаква се проектите да започнат да се осъществяват от пролетта на 2017 г., което означава, че организациите ще търсят доброволци, които да помогнат за изпълнението на проектите. Всички млади хора между 17 и 30 години биха могли да бъдат тези доброволци. За целта, обаче, е необходимо да се регистрират през портала. http://europa.eu/youth/SOLiDARITY_bg

След приключване на процеса на регистрация участниците в Европейския корпус за солидарност могат да бъдат поканени да се присъединят към широк кръг проекти, например за предотвратяване на природни бедствия или възстановяване след тях, помощ в центрове за бежанци или вземане на мерки във връзка с различни социални въпроси в дадени общности.

Продължителността на проектите, подкрепяни от Европейския корпус за солидарност, е от 2 до 12 месеца. Обикновено те ще се провеждат в страните от Европейския съюз.

Това е една нова въз0можност за доброволците и доброволческите организации; НПО в тази сфера; младежи – много от тях често питат как да станат доброволци и да се включат в доброволчески проекти, това е една добра опция за тях, особено като имаме предвид, че тези проекти и участието ще бъдат основно на територията на собствената ни страна и в Европа.

Линк към често задаваните въпроси http://europa.eu/youth/solidarity/faq_bg

На 7 декември 2016 Европейската комисия стартира Европейския корпус за солидарност, само два месеца след като председателят Юнкер обяви създаването му и като първи резултат по приоритетите за действие, набелязани в Пътната карта от Братислава. От днес младите хора на възраст между 18 и 30 години разполагат с нови възможности да дадат важен принос за обществото в ЕС и да придобият ценен опит и умения в началото на кариерата си. Комисията представя и поредица от мерки за насърчаване на младежката заетост, подобряване и модернизиране на образованието, повече инвестиции в уменията на младите хора и повече възможности за учене и обучение в чужбина.solidarity_corps_banner_reps_bg-2

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: „Европейският корпус за солидарност ще създаде възможности за младите хора, желаещи да дадат свой принос за обществото и да проявят солидарност — нещо от което светът и нашият Европейски съюз се нуждаят все повече. Това за мен винаги е била самата същност на Европейския съюз. Ние сме свързани не от Договорите или индустриални и икономически интереси, а от нашите ценности. И европейските ценности са въплътени във всекидневната работа на доброволците“.

Днешните предложения обединяват за първи път на равнище ЕС различни видове действия с една цел: да се подобрят възможностите за младите хора.

Европейски корпус за солидарност

С новия Европейски корпус за солидарност участниците ще имат възможност да се включат в проект, свързан с доброволческа дейност, стаж, чиракуване или работа, за период между 2 и 12 месеца.

Участниците ще могат да участват в широка гама от дейности като образование, здравеопазване, социална интеграция, помощ за предоставянето на храни, изграждане на подслон, приемане, подпомагане и интеграция на мигрантите и бежанците, защита на околната среда или предотвратяване на природни бедствия. Младите хора, регистриращи се за Европейския корпус за солидарност, ще трябва да се присъединят към целите и принципите му. Всяка от участващите организации ще трябва да се придържа към хартата на Европейския корпус за солидарност, в която се определят правата и отговорностите по време на всички етапи на дейностите по солидарност.

От днес заинтересованите млади хора на възраст между 17 и 30 години могат да се регистрират в Европейския корпус за солидарност на адрес: http://europa.eu/solidarity-corps. Минималната възраст за участие в проект е 18 години. Целта е до края на 2020 г. 100 000 млади хора да се присъединят към Европейския корпус за солидарност.

Гаранция за младежта

Борбата с младежката безработица е основен приоритет за ЕС. Насърчаването на заетостта е въпрос от общ интерес, споделян от всички държави членки, а Комисията подкрепя техните усилия чрез различни политики и действия.

За тази цел преди три години бяха стартирани гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост на ЕС. В сравнение с 2013 г. безработните млади хора в ЕС днес са намалели с 1,6 милиона, а при младежите, незаети с работа, учене или обучение, има спад с 900 000. Тези тенденции показват, че гаранцията за младежта, с подкрепата на инициативата за младежка заетост, е спомогнала за положителна промяна на място. Около 9 милиона млади хора получиха някакво предложение, като повечето предложения бяха за наемане на работа.

За да гарантира пълното и трайно прилагане на гаранцията за младежта и за да се осъществи тя в регионите, които най-много се нуждаят от това, Комисията наскоро предложи да се добавят допълнителни 2 милиарда евро, за да продължи разгръщането на гаранцията за младежта в цяла Европа, подкрепяйки още 1 милион млади хора до 2020 г.

Мобилност на стажантите

Необходимо е и да се повиши пригодността за заетост на младите хора. Ученето и обучението в друга държава се оказа от голяма добавена стойност за младите хора за развиването на уменията им, подобряването на шансовете им за кариера и за укрепване на европейското гражданство. Повече млади хора от всички слоеве на обществото трябва да се възползват от тези възможности.

Ето защо Комисията ще стартира „ErasmusPro“, специална нова дейност на програмата „Еразъм +“ в подкрепа на дългосрочни професионални практики в чужбина. Комисията ще предложи и рамка за качество на професионалните практики, в която се определят основните принципи за планиране и осъществяване на професионални стажове на всички равнища. През 2017 г. ще бъде създадена служба за подкрепа на професионалните практики, подпомагаща държавите, които въвеждат или реформират системите си за стажове.

Като част от днешните мерки Комисията предлага редица действия, които да помогнат на държавите членки да предоставят висококачествено образование за всички млади хора, така че те да придобиват необходимите знания и умения, за да участват пълноценно в обществото и да отговарят на новите възможности и предизвикателства, произтичащи от глобализацията и технологичните промени.

Линк за изтегляне на портфолио:

 

   

Филмът финалист за наградата за кино „ЛУКС“ на ЕП„Като отворя очи“ ще бъде показан на 5 декември в Кино Арена Панорама Мол в Плевен в партньорство между Информационното бюро на ЕП и Международния филмов фестивал София Филм Фест и в рамките на Филмовите дни ЛУКС 2016. ВХОДЪТ Е СВОБОДЕН. За да запазите места, ще можете да вземете до 2 безплатни пропуска предварително. В деня на събитието ще бъдат допускани зрители до изчерпване15123268_10154783796734853_7466159403975798010_o на местата.

Европейският парламент има удоволствието да представи филмовата награда „ЛУКС“, която тази година отбелязва 10-ата си годишнина: десетилетие на доближаване на кинематографската душа на Европа до гражданите. Филмовата награда „ЛУКС“ ще продължи да хвърля светлина върху истории и филми, които не са просто развлекателни – филми, които описват нашето търсене на отговори, търсенето на самоличност и утеха в трудни времена, които ни карат да осъзнаем собствените си реалности и реалностите на другите.

Като отворя очи
À PEINE J’OUVRE LES YEUX
Режисьор: Лейла Бузид
Франция, Белгия, Тунис, Обединени арабски емирства, 1 ч 42 мин

Във впечатляващия дебютен филм на Лейла Бузид À peine j’ouvre les yeux (Като отворя очи) действието се развива няколко месеца преди Арабската пролет и проследява живота на едно младо момиче през лятото на 2010 г. „Отчетливо и при все това деликатно улавяща атмосферата на страх, насърчавана от диктатурата на президента Бен Али, тази умело направена драма насочва фокуса най-вече към безчетните форми на наблюдение, от похотливото до политическото“. („Variety“) С музиката на иракския музикант Хиам Алами À peine j’ouvre les yeux може да се счита за „най-добрия досега художествен филми за Арабската пролет“. („Indiewire“)

РЕЗЮМЕ
По времето, когато наближава краят на правителството на Бен Али, своенравната осемнадесетгодишна Фара се присъединява към „Джуйма“, политически ангажирана рок група, против волята на родителите си, които се надяват тя да стане лекарка. Откривайки удоволствията на нощен Тунис, тя също така се сблъсква с опасностите на един режим, който наблюдава и прониква в нейното ежедневие.

„Здравето накратко: Европа 2016“- съвместен доклад на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ показва, че с политиките за насърчаване на добро здраве и предотвратяване на болести, както и за по-ефективно здравно обслужване, може да бъде спасен животът на много хора и да се реализират икономии от милиарди евро в Европейския съюз.Очакваната продължителност на живота в повечето страни от ЕС вече надхвърля 80 години. Тази рекордна продължителност на живота обаче не винаги означава продължителност на живота в добро здраве. Около 50 милиона души в ЕС страдат от няколко хронични заболявания. Повече от половин милион души в трудоспособна възраст умират от такива болести всяка година, което струва на европейските икономики около 115 млрд%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%b8%d0%bc%d0%b5. евро годишно. „Животът на много повече хора може да бъде спасен, ако качеството на здравните услуги в страните от ЕС се повиши в максимална степен. Трябва да се направи повече за намаляване на неравенствата по отношение на достъпа до здравно обслужване и неговото качество. Ресурсите в европейските здравни системи трябва да се насочват по-ефективно там, където оказват най-голямо въздействие върху здравните резултати, включително върху профилактиката“, смятат ангажираните експерти.

„Здравето накратко: Европа“ – основни послания Нуждаем се от по-ефективни здравни сис

теми. Всяка година 550 000 души в трудоспособна възраст умират от болести, които биха могли да бъдат избегнати. В момента 16% от възрастните страдат от затлъстяване (повишение спрямо 11% през 2000 г.), а 20% все още пушат. Животът на много хора може да бъде спасен чрез съсредоточаване на повече ресурси за промоция на здравето и профилактика на болести с цел справяне с тези и други рискови фактори, както и чрез подобряване на качеството на активното лечение и лечението на хронично болни. Нуждаем се от по-достъпни здравни системи. 27% от пациентите постъпват в център за спешна медицинска помощ поради липса на първична медицинска помощ. Пациентите плащат средно 15% от разходите за здравни услуги директно от джоба си, като между страните съществуват значителни различия. Вероятността бедните европейци да имат проблеми при получаването на подходящо здравно обслужване поради финансови причини е 10 пъти по-голяма отколкото при по-заможните европейци. Държавите от ЕС трябва да съсредоточат политиките си върху намаляването на финансовите пречки пред получаването на здравни услуги, подобряването на достъпа до първична медицинска помощ и съкращаването на прекомерното чакане. Нуждаем се от по-устойчиви здравни системи. В ЕС делът на населението над 65 години се е увеличил от по-малко от 10% през 1960 г. на близо 20% през 2015 г. и се очаква да достигне почти 30% до 2060 г.

Medical doctor and happy family patient. Isolated on white background. Health care.

Застаряването на населението, съчетано с увеличаването на хората с хронични заболявания и бюджетните ограничения, изисква промени в начина на предоставяне на здравно обслужване. Те включват развитие на електронното здравеопазване, намаляване на болничните престои чрез по-добра организация на първичната медицинска помощ и грижите в общността и по-разумно изразходване на средствата за лекарства, например чрез пълноценно използване на възможностите за генерични заместители.

Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Публикуваните информация или мнения, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз.