Днес Беше представен докладът „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства“  
„След 10г. в ЕС, въпреки огромната тежест на световната [икономическа] криза, коефициентът на безработица в България е по-нисък, отколкото в последната година преди членството. Може да се спекулира за причините за това развитие, но достъпът на българските граждани до пазара на труда в ЕС със сигурност е сред важните обясняващи фактори“
„За десетилетието на членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10 процента.“
„Друго следствие на увеличената степен на конкуренция е подобряване на избора на българските крайни потребители по отношение и на количества, но и на качество на благата. Само като примери в това отношение могат да бъдат дадени развитията в секторите на мобилната телефония, на самолетните пътувания, на (особено в перспектива) енергийните доставки, при които нивото на конкуренция и потребителски избор щеше със сигурност да е значително по-ниско без членството на България в ЕС.“
Георги Ганев
   

Председателкият съвет на ЕП одобри предложението за резолюция, изготвена от лидерите на четири политически групи и комисията по конституционни въпроси. В резолюцията те посочват техните условия за одобрение на споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС. Проектът за резолюция ще бъде дебатиран и гласуван в пленарна зала следващата сряда.

Проекторезолюцията придава голямо значение на справедливото отношение към гражданите на 27-те страни членки и подчертава нуждата от реципрочност и недопускане на дискриминация към гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС, и тези на останалите държави членки, намиращи се във Великобритания.

Продължаващи ангажименти

Обединеното кралство ще запази правата си на страна членка до окончателното си напускане на Съюза, но същевременно трябва да продължи да изпълнява задълженията си като такава, произтичащи от Договорите за ЕС, включително финансовите задължения по дългосрочния бюджет на ЕС, дори когато те продължават след оттеглянето ѝ. Това също означава, че Великобритания трябва да продължи до напускането си да се съобразява с четирите свободи, юрисдикцията на Съда на ЕС, общите вноски към бюджета на Съюза и да се придържа към общата търговска политика на ЕС. Членовете на ЕП подчертават, че е важно да се обърне внимание на въпроса относно границата между Ирландия и Северна Ирландия.

„Един коректен Брекзит е абсолютно задължителен и е предварително условие за всяко евентуално бъдещо партньорство между ЕС и Великобритания. Това не подлежи на договаряне. Привилегиите от членството в ЕС идват с отговорности и тези отговорности включват гарантирането на четирите свободи. Четирите свободи са ядрото, което ни държи сплотени, и те са неделими“, сподели Антонио Таяни, председател на Европейския Парламент.

Лоялно сътрудничество

Политическите групи и комисията по конституционни въпроси отбелязаха, че не би било правосъобразно, ако Великобритания започне преговори за потенциални търговски споразумения с трети страни преди да е напуснала ЕС. Те очакват лоялно сътрудничество от страна на Обединеното кралство по въпроси, касаещи законодателството на ЕС и в други сфери до момента на напускане на Съюза. Двустранните споразумения между Великобритания и една или няколко от останалите страни членки, например по отношение на базираните във Великобритания финансови институции, ще бъдат в разрез с Договорите за ЕС.

„За нас е безусловен приоритет да уредим правата на гражданите възможно най-бързо. Това трябва да е първата тема, която да бъде обсъдена на преговорите. Гражданите не бива да се превръщат в разменна монета“, подчерта Ги Верхофстад, координатор по Брекзит на Европейския парламент.

Без по-добър статут извън ЕС от този вътре

Членовете на Парламента са категорични, че ползите от членството в ЕС не могат да бъдат същите за страна, която го напуска. Бъдещите отношения между ЕС и Великобритания биха могли все пак да приемат формата на споразумение за асоцииране. Това се споменава в предложението, изготвено от Манфред Вебер от ЕНП, Джани Питела от С&Д, Ги Верхофстад от АЛДЕ и Филип Ламбер и Ска Келер от Зелените, както и от председателя на комисията по конституционни въпроси Данута Хюбнер. Такова споразумение би изисквало Великобритания да продължи спазването на европейските стандарти в областта на околната среда, климатичните промени, борбата с укриване на данъци, лоялната конкуренция, търговията и социалната политика.

Членовете на ЕП се съгласиха, че е възможно да се започне работа по преходни спогодби на базата на възможните бъдещи отношения между Обединеното кралство и ЕС, но единствено ако е постигнат прогрес по споразумението за напускане. Бъдещо споразумение би могло да бъде финализирано, само и единствено след окончателното напускане на Великобритания, а преходна спогодба не би могла да бъде валидна повече от три години.

   

На 25 март 2017 при официалното отбелязване на 60-та годишнина на Римкия договор, лидерите на страните-членки на Европейския съюз се обединиха от идеята за единство при подписването на новата Римска декларация, която урежда взаимоотношенията за бъдещето на организацията.Няколко основни точки бяха заложени в декларацията, които допълниха т.нар. Бяла книга на ЕК.

Опасенията за „Европа на различни скорости“, които бяха „разчетени“ в Бялата книга, всъщност са малко основателни, поне по отношение тълкуването на терминологията. По този повод ще цитираме проф. Ингрид Шикова, която коментира темата така:  „Ако ще употребяваме думата скорост, то Европа е на много скорости. Дори и в момента тя е на различни скорости. Имаме най-различни конфигурации. В своята нова книга „Последният шанс за Европа“ Ги Ферхофщад от Европейския парламент е очертал 12 съюза на европейско ниво – Шенгенско пространство, Банков съюз, Петентен съюз и др., в които не участват всички държави. Тази разпокъсаност на интеграцията до известна степен съществува и сега. Дори, не е съвсем правилно да използваме и многоскоростна Европа. Когато говорим за Европа на различни скорости, си представяме една посока, по която всички вървим. Някои карат по-бързо, а други малко по-бавно, но всички вървят в една посока. В момента ситуацията не е такава. Не всички искат да вървят в една посока. По-скоро си представям едно ядро и едни свободни електрони около него.

Нека погледнем икономическия и паричен съюз – всички ли искат да участват в него? Дания иска ли? Не иска, ние може би искаме. Тоест виждате, че няма една посока, в която всички да вървят. Аз дори престанах да я наричам Европа на различни скорости. Мисля, че едно по-правилно определение би било, Европа на различните групи, каквито са Вишеградските страни, например. Във Версай видяхме как се събраха големите държави членки. Те също имат свои виждания за бъдещето на Европейския съюз. Ние с Румъния също ще обсъждаме тези въпроси. Ситуацията тепърва ще се обсъжда. До края на годината трябва да има визия за това как ще върви Европейският съюз и как ще се движат страните.

Според мен важното е, не само да казваме, ние не искаме Европа на много скорости, а да ни е ясно, как да не останем в най-изоставащата скорост или както често се казва в периферията. Това е основното, към което трябва да се стремим като страна член на ЕС.“

Пълният текст на приетата в Рим Декларация, можете да намерите тук!

Това е основният въпрос, на който търси отговор и предлага възможни сценарии за развитие, добилата вече популярност „Бяла книга“, представена от ЕК. Пълният текст, можете да изтеглите от тук!

Днес публикуваме едно мнение по темата на  Проф. д-р Ингрид Шикова е ръководител на проекта „Жан Моне“ Център за високи постижения. Тя е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ, ръководител на катедрата (2007 – 2011), посветила цялата си професионална кариера на европейската интеграция. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Пред ставителството на Европейската комисия.

Habemus Paper! – възкликна известното интернет издание EurActive, а Politico дори успя да публикува Бялата книга за бъдещето на Европа още преди да се е извил бял дим над сградата на Европейската комисия в Брюксел.

Първият извод, който може да бъде направен, е, че най-после има неподозиран интерес към европейските дела извън рутинното ежедневие, или т.нар. business as usual.

Първият поглед върху Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз дава основание за още един извод – тя е само 29 страници – едно постижение на Европейската комисия за кратък и ясен документ (Бялата книга за вътрешния пазар е 92 страници с приложенията). Задълбоченият прочит дава повод за размисъл и още изводи.

След аналитичната уводна част читателят с нетърпение очаква да разбере какви са възможните сценарии, за да запазим това, което е постигнато в рамките на досегашната европейска интеграция, как ще решаваме сложните проблеми (които сега е модно да наричаме предизвикателства) и как ще продължим напред – всеки по своя път, в колона, фрегата, кръгове или нещо друго.

Какво ни предлага Европейската комисия: с две думи – „всичко и нищо“

Петте предложени сценария се разпростират от единия до другия край на спектъра – от „само пазар (и то само пазар за стоки)“ до „заедно правим повече“ – почти федерално бъдеще (разбира се, „федерация“ е „забранена“ дума в Брюксел и тя не фигурира в документа). Всички те са добре описани и анализирани, включително с конкретни примери за това какво би ни се случило, ако приемем съответния сценарий. Свободата да избира е оставена на читателя или, за да бъда по-точна – на държавите членки. Единствено сценарият за свеждането на Европейския съюз до зона за свободна търговия (за който всъщност винаги е мечтала Великобритания) е отбелязан като неприемлив за Европейската комисия.

Дали това е хитър ход на комисията, която не би искала да се ангажира с категорично мнение и подкрепа на един от сценариите за бъдещо развитие на Европейския съюз, прехвърляйки отговорността на държавите членки? Или пък й липсва достатъчно смелост, за да застане твърдо зад една от опциите?

Мненията са противоречиви и също се простират от единия до другия край на спектъра – от хвалебствието, че Бялата книга оставя на държавите членки и най-вече на гражданите да изберат най-подходящия сценарий до „ясна политическа грешка“ (Джани Питела – член на ЕП). Може би наистина комисията изпитва трудности да отстоява определен сценарий в смутните предизборни времена във Франция, Германия и Холандия, а прехвърлянето на топката в полето на държавите членки е добре замислена стратегия на реверанс към гражданите, с които би трябвало да се обсъждат в месеците до края на годината предложените сценарии.

Ако пък се опитаме да търсим символи, които все пак да ни подскажат какво е мнението на комисията, бихме могли да ги открием още в началото на документа. Едва ли е случайно, че първите изречения ни напомнят за Алтиеро Спинели и Ернесто Роси и техния Манифест от Вентотене за свободна и обединена Европа, включително и факсимиле от заглавната страница на манифеста. На всички е известна привързаността на Спинели към идеите за федерална Европа, изложени в т.нар. план „Спинели“ за федерален Европейски съюз. Дали пък зад този увод и позоваването на Спинели не е скрита позицията на Европейската комисия?

По-важен обаче е фактът, че Бялата книга предизвика незабавни реакции

Франция и Германия в лицето на техните министри на външните работи излязоха с декларация, в която освен общите фрази за важността на този документ има и едно изречение, което изразява всъщност тяхната позиция, и то е: „Без да поставяме под съмнение това, което сме постигнали, ние трябва също да намерим начини да вземем предвид различните нива на амбиция на държавите членки, за да отговори Европа по-добре на очакванията на всички европейски граждани.“

Под различните нива на амбиции прозира ясно сценарий номер 3 – „тези, които искат повече, правят повече“, или Европа на различните скорости, Европа на ядро и периферия или, да я наречем по-ясно, „Европа на различните групи“. Само ще напомня, че подобна декларация след Европейския съвет в Малта през февруари имаше и от трите държави от Бенелюкс. Вишеградската четворка също веднага реагира с декларация, в която предупреждава за възможна „дезинтеграция“, ако се тръгне по пътя на „тези, които искат повече, правят повече“ и изоставянето на останалите.

В декларацията се съдържат два много важни момента: първо, независимо от скоростта движението трябва да бъде в една посока с обща цел и визия, а всяка форма на засилено сътрудничество трябва да бъде отворена за всяка държава членка; второ, подчертаване на незаменимата роля на кохезионната политика за постигане на икономическо сближаване. (В Бялата книга думата „cohesion“ се среща един-единствен път, и то в аналитичната част на документа). Румънският президент категорично отхвърли многоскоростна Европа, а българският служебен министър-председател открито заяви, че подкрепя федералното бъдеще на Европейския съюз. Очертава се пъстрота на мнения и желания – някои искат повече, други по-малко, трети – искат, но не могат, четвърти – може би все още не са установили какво точно искат.

Споровете тепърва предстоят, но това е повече от положително

По-лошо би било, ако тези важни въпроси не се обсъждат, ако по тях се мълчи и ако не предизвикват никаква реакция. През идващите месеци предстоят много дискусии – важното е те да не останат само в брюкселските зали, а наистина да стигнат до гражданите. За това носят отговорност политиците.

В България имаме възможността да попитаме тези, които ни агитират да бъдат избрани, за да ръководят държавата, на кой от предложените сценарии са привърженици, как виждат бъдещето на Европейския съюз и мястото на България в него и да преценим, преди да отидем да гласуваме, дали и доколко техните мнения съвпадат с нашите. Става дума не само за отричане на „Европа на различни скорости“ и отхвърляне на вероятността България да остане в периферията, а ясно виждане как това да бъде избегнато.

А за да не бъда обвинена, че подхождам като Европейската комисия, ще изразя своето мнение – като реалист смятам, че сценарий 3 – „тези, които искат повече, правят повече“ е по-скоро неизбежен; като оптимист подкрепям сценарий 5 – „правим повече заедно“, макар че неговата истинска реализация би изглеждала възможна в доста по-далечно бъдеще. И ще завърша със Спинели: „Пътят, който трябва да изминем, не е нито лесен, нито сигурен. Но той трябва да бъде изминат и ще бъде!“ 

Остава да се надяваме, че съвременните политици притежават поне част от решителността на Спинели.

Тенденцията българите да са по-склонни да се доверяват на повече на европейските институции, отколкото на националните такива се запазва и през есента на 2016 г., според данни на Евробарометър.

Основните теми, засегнати в последното представително проучване за България са свързани с отношението и доверието към Европейския съюз, неговите институции, националните институции, степента на разбирането и отношението към приоритетите на Европейския съюз, отношението към миграцията

Най-младите българи са най- оптимистично настроени към развитието на нещата в ЕС – 61% от българите между 15 и 24- годишна възраст и 56% от българите между 25 и 39 години намират посоката за развитие на нещата в ЕС за правилна.

Всички данни за България можете да видите в доклада „Общественото мнение в Европейския съюз“.

 

   

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С Европейските референтни мрежи (ЕРМ)

Това са виртуални мрежи, в които участват доставчици на здравно обслужване от цяла Европа. Те се създават за разрешаване на проблеми, свързани със сложни или редки болести, за които са необходими високоспециализирано лечение и концентрация на познания и ресурси. Здравните системи в Европейския съюз имат за цел да осигуряват висококачествено, икономически ефективно здравно обслужване. Това е особено трудно, когато става дума за редки или слабо разпространени сложни заболявания. Около 30 милиона души в ЕС страдат от между 5000 и 8000 редки болести.

Първите ЕРМ започнаха работа през март 2017 г. с участието на повече от 900 високоспециализирани здравни звена от над 300 болници в 26 страни от ЕС. 24-те ЕРМ работят по редица тематични въпроси, включващи заболявания на костите, рак при децата и имунна недостатъчност.

Как функционират мрежите?

При прегледа на диагнозата и лечението на пациентите координаторите на ЕРМ свикват „виртуални“ консултативни съвети на медицински специалисти в различни дисциплини, като използват специално създадена за целта ИТ платформа и средства от областта на телемедицината.

Процедурата и критериите за създаване на ЕРМ и избор на членовете им са определени в законодателството на ЕС.

   

Дали възходът на евроскептицизма и популизъм създава нарастващо чувство на безпокойство сред европейските граждани. Къде е обществото на толерантност и уважение? Как гражданите стават все по-несвързани с политиката? Какво може да се направи, за да се върви по път, който осигурява работни места и сигурност за всички?

EUROCITIES ще бъде домакин на среща на върха на кметове европейските градове на 7 март в Брюксел, за да отговори на тези въпроси и за очертае решения. Участващите кметовете ще представят примери за добри практики на европейски служители и ще обсъдят как да работят с гражданите, така че да  могат да ги включат в положителен политически процес.

EUROCITIES е мрежата на големите европейски градове. За нейни членове са избрани представители на  местни власти. EUROCITIES е основана през 1986 г. от кметовете на шест големи градове: Барселона, Бирмингам, Франкфурт, Лион, Милано и Ротердам.
Днес мрежата обединява представители на 130 от най-големите градове на Европа и 40 градове-партньори, в които живеят над  130 милиона граждани на 35 страни.

 

   

Инвестиционният план за Европа, или т.нар. План Юнкер е основен инструмент в мандата на настоящата Европейска комисия, насочен към премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти и по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси. За постигането на тези цели в плана се предвиждат действия в три области:

  • мобилизиране на инвестиции в размер на най-малко 315 милиарда евро за три години;
  • подпомагане на инвестициите в реалната икономика;
  • създаване на благоприятна среда за инвестициите.

За да се запознаете накратко с най-важното за Плана Юнкер, можете да разгледате тази информационно брошура:

Актуално резюме за това как България използва и участва в Инвестиционния план можете да намерите тук:

За източници за повече информация – в приложената инфо-карта

На 1 март 2017  Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която е приносът на Комисията към срещата на върха в Рим на 25 март 2017 г.

В рамките на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина на ЕС обръщаме поглед назад към седем десетилетия мир и към разширен Съюз с 500 милиона граждани, които живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. В същото време ЕС трябва да погледне напред, за да създаде визия за собственото си бъдеще като съюз от 27 държави. В бялата книга са посочени основните предизвикателства и възможности пред Европа за следващото десетилетие. Представени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г., в зависимост от това как ще реши да действа. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Преди 60 години основателите на Европа избраха да обединят континента със силата на закона вместо със силата на оръжието. Можем да сме горди с това, което сме постигнали оттогава. И най-мрачният ден за нас през 2017 г. ще бъде далеч по-ведър от който и да било, прекаран от предшествениците ни на бойното поле. Отбелязването на 60-та годишнина на Договорите от Рим е време за обединена Европа на 27-те да определи визия за бъдещето си. Сега е време за лидерство, единство и обща решимост.

В бялата книга на Комисията са представени няколко различни пътя, които този единен ЕС от 27 страни може да избере да следва. Това е началото на процеса, а не краят, и аз се надявам, че сега ще се проведе откровен и широк дебат. След което формата ще следва функцията. Бъдещето на Европа е в нашите собствени ръце. В бялата книга се разглежда как Европа ще се променя през следващото десетилетие – като се започне от въздействието на новите технологии върху обществото и работните места и се стигне до съмненията относно глобализацията, опасенията, свързани със сигурността, и възхода на популизма. Посочва се изборът, пред който сме изправени – да се оставим да бъдем повлечени по течението от тези тенденции или да ги приемем и да се възползваме от новите възможности, които те предлагат. Населението и икономическата значимост на Европа намаляват, докато други части на света бележат ръст. През 2060 г. населението на нито една страна от ЕС няма да бъде дори 1% от населението на света – основателна причина да сме сплотени, за да постигнем повече. Европа е глобална сила с положително значение и просперитетът ѝ ще продължи да зависи от нейната отвореност и здрави връзки с партньорите ѝ.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕС?

  • Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г. До 2025 г. това може да означава: Европейците могат да карат автоматизирани и свързани автомобили, но може да се сблъскват с проблеми, когато пресичат границите, защото продължават да съществуват някои правни и технически пречки.Европейските граждани като цяло могат да пътуват зад граница, без да трябва да спират за проверка на документите. Поради засилените проверки за сигурност на пътуващите им се налага да отиват на летището или гарата много преди заминаването.
  • Сценарий 2: Остава само единният пазар – единният пазар постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Преминаването на границите с цел бизнес или туризъм става трудно поради редовните проверки. Намирането на работа в чужбина е по-трудно, а прехвърлянето на пенсионни права към друга държава не е гарантирано. Хората, които се разболяват в чужбина, понасят големи медицински разходи.Европейците не са склонни да използват свързани автомобили поради липсата на правила и технически стандарти, които важат на цялата територия на ЕС.
  • Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“. До 2025 г. това може да означава: 15 държави членки създават полицейски и магистратски корпус за борба с трансграничната престъпност. Информацията, свързана със сигурността, се обменя незабавно, защото националните бази данни са напълно свързани помежду си.Свързаните автомобили се използват широко в 12 държави от ЕС, които са се договорили да хармонизират своите технически стандарти и правила за отговорност.
  • Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по- малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Европейски орган за далекосъобщенията ще има правомощия да освобождава радиочестоти за трансгранични комуникационни услуги, например честоти, използвани от свързаните автомобили. Той също така ще защитава правата на потребителите на мобилни услуги и интернет навсякъде в ЕС.Нова европейска агенция за борба с тероризма помага за възпирането и предотвратяването на тежки нападения чрез системно проследяване на заподозрени лица.
  • Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по- бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат. До 2025 г. това може да означава: Европейски граждани, които искат да подадат жалба срещу предложение за финансиран от ЕС проект за вятърни турбини в тяхната местност, не могат да се свържат с отговорния орган, защото им казват да се обърнат към компетентните европейски органи.Свързаните автомобили се движат безпрепятствено в Европа, защото съществуват ясни правила за отговорност, които се прилагат в целия ЕС. Шофьорите могат да разчитат на агенция на ЕС, която налага спазването на правилата
   

Стана вече традиция, и то добра, депутатите ни в Европейския парламент да отчитат и представят своята работа, като едно от средствата за това са техните информационни бюлетини.

Адресирани до най-широк кръг лица, в тях се отразява участието на депутатите  в пленарните сесии, обсъждания, позиции по разглеждани теми не само в залите на Европейския парламент, но и в работни срещи и форуми у нас.

Тук можете да се запознаете с инфо-бюлетина на депутата д-р Андрей Ковачев за изминалия месец януари –  buletin_01_2017 2017 г.

   

МНЕНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА

Posted 13.02.2017 By eurodirect

Европейската комисия подготвя законодателно предложение през първата половина на 2017 г. с цел създаване на специфично правно основание за Европейския корпус за солидарност и би се радвала да чуе мнението Ви. Резултатите от консултацията ще допринесат за дооформяне и консолидиране на корпуса и ще подпомогнат работата на ЕК по законодателното предложение. Обществената консултация започна на 6 февруари 2017 г.  и ще продължи осем седмици и е продължение на предишна консултация, която се проведе в края на 2016 г., като подготовка за началото на дейността на Европейския корпус за солидарност през декември. Чрез консултацията заинтересуваните страни ще имат възможност да оценят различните цели на инициативата, да споделят какво ги мотивира да се включат в нея, да посочат нуждите си от информация и напътствия и да обменят добри практики. Консултацията ще бъде допълнена от целеви консултации с ключови заинтересовани лица, участващи в работата с младежи в ЕС.

Ако желаете да изкажете мнението си по тази така важна тема, може да го направите на следния линк: https://ec.europa.eu/info/content/public-consultation-european-solidarity-corps_bg#questionnaire

Краен срок: 31 март 2017 г.

Допълнителна информация за инициативата може да намерите на следните интернет страници: http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-4168_bg.htm

 

   

Европейската Комисия прие прегледа на изпълнението на политиките за околната среда — нов инструмент за подобряване на прилагането на европейските политики и съвместно договорените правила за околната среда. Това е началото на нов процес. Комисията ще разглежда с държавите членки причините за пропуските в изпълнението и ще търси решения, преди проблемите да се задълбочат и да се стигне до нарушения.

Пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда може да доведе до икономии в размер на 50 млрд. евро годишно за икономиката на Съюза в резултат от по-малко разходи за здравеопазване и по-малко преки разходи за околната среда. Според проучване „Евробарометър“ 75 % от гражданите смятат, че европейското законодателство е необходимо за опазване на околната среда в тяхната страна, а 80 % са съгласни, че европейските институции трябва да могат да проверяват дали законите се прилагат правилно.

Прегледът показва, че в областта на управлението на отпадъците предотвратяването на образуването на отпадъци продължава да бъде значително предизвикателство за всички държави членки, като шест от тях не са успели да ограничат депонирането на биоразградими битови отпадъци. Цялостното прилагане на политиката на ЕС за отпадъците до 2020 г. може да доведе до създаването на 400 000 допълнителни работни места. Въпреки множеството успехи на местно равнище в областта на природата и биологичното разнообразие прилагането на законодателството на ЕС за околната среда трябва да се подобри, както стана ясно от проверката на ЕС за пригодност на директивите за птиците и за местообитанията. В противен случай загубата на биологично разнообразие в ЕС ще продължи, което ще се отрази на способността на екосистемите да задоволяват човешките потребности в бъдеще. В 23 от 28-те държави членки все още се превишават стандартите за качество на въздуха — общо в повече от 130 града в цяла Европа. Транспортът е основен източник на замърсяване на въздуха. Действията за намаляване на шума в околната среда — втората по значимост причина за влошено здраве, също трябва да се засилят. В областта на качеството и управлението на водите повечето държави членки изпитват трудности да изпълнят всички изисквания по отношение на събирането и пречистването на градските отпадъчни води, а 13 са изправени пред правни действия от страна на ЕС. Концентрацията на нитрати и нивата на еутрофикация продължават да бъдат сериозен проблем в почти всички държави членки. Съществуват редица причини, които са общи за няколко държави членки: неефективна координация между административните равнища, недостатъчен капацитет и липса на познания и данни.

Какво се отчита по отношение на България – в прикачения файл, който можете да видите тук! Bulgaria – BG

   

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Националният гаранционен фонд (НГФ) подписаха споразумение, с което се осигуряват допълнителни 40 милиона евро финансиране за малките и средни предприятия в България по програма COSME на Европейската комисия. Средствата се осигуряват с подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на Инвестиционния план за Европа (План „Юнкер“).

ЕИФ осигурява гаранционна линия в размер на 20 милиона евро, с която НГФ ще подкрепи финансиране за 40 милиона евро към МСП в България, изпитващи затруднения при осигуряване на изискваните обезпечения. Очакванията са през следващите три години от споразумението да се възползват 330 български предприятия.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по работни места, растеж, инвестиции и конкурентоспособност Юрки Катайнен, заяви: „Удовлетворен съм, че българските МСП ще се възползват от Инвестиционния план за Европа, получавайки допълнително 20 млн. евро под формата на гаранции за следващите три години. Споразумението ще даде тласък на тези предприятия да продължат напред с плановете си да се развиват, да прилагат иновации и да създават работни места. Очаквам да чуя историите на предприемачи и хората, за които е осигурена заетост в България с подкрепата на ЕФСИ“.

За ЕИФ

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ)  е част от Групата на Европейската инвестиционна банка. Основната й мисия е да оказва подкрепа на микро, малкия и среден бизнес, като му помага в достъпа до финансиране. ЕИФ разработва и развива както рисков, така и капитал за растеж, гаранции и инструменти за микрофинансиране, които са насочени специално към този сегмент. В тази си роля ЕИФ подпомага целите на ЕС в подкрепа на иновациите, изследванията и развитието, предприемачеството, растежа и заетостта. Повече информация за дейността на ЕИФ в рамките на ЕФСИ може да намерите на страницата на ЕИФ тук.

За НГФ

Националният гаранционен фонд (НГФ) е създаден през 2008 г. като част от Групата на Българска банка за развитие с мисия да подпомага достъпа до финансиране за българските малки и средни предприятия. До момента, с посредничеството на 22 търговски банки, НГФ е подкрепил повече от 5 000 компании да получат финансиране за над 600 млн. евро. НГФ прилага и два гаранционни финансови инструмента, съфинансирани от Министерството на земеделието и храните, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство.

За Инвестиционният план за Европа 

Инвестиционният план за Европа е насочен към създаване на работни места и подпомагане на растежа. Това е възможно чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващи финансови ресурси, премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти. Планът вече постига резултати. Проектите и споразуменията, одобрени за финансиране до момента се очаква да мобилизират над 164 млрд. евро в 28-те страни-членки и да се подкрепят повече от 385 000 малки и средни предприятия. На 14 септември 2016 г. ЕК предложи удължаване ЕФСИ чрез увеличаване на капацитета и срока му, както и засилване на нейните силни страни. Най-новите данни по сектори и по държави можете да намерите тук. За повече информация, вижте секцията за често задавани въпроси.
Програма COSME е програма на Европейския съюз за Конкурентоспособност на предприятията и малките и средни предприятия (МСП) за периода 2014-2020 г. с общ бюджет 2.3 млрд. евро. Минимум 60% от бюджета следва да бъде насочен към подобряване на достъпа до финансиране за МСП в Европа посредством два финансови инструмента. Механизмът за гарантиране на заеми (COSME LGF) предоставя преки и насрещни гаранции на финансови посредници, за да ги насърчи да предоставят заеми и лизинги на МСП. Този инструмент също така предлага и секюритизацията на портфейлите с дългово финансиране на МСП. Посредством Капиталовия механизъм за растеж на програмата (COSME EFG) се инвестира и във фондове за рисков капитал и дялово участие, които осигуряват финансиране за МСП основно по време на разширяването и растежа им. Програма COSME надгражда Рамковата програма за предприемачество и иновации (CIP) (2007-2013), с която бяха усвоени кредити в размер на почти 21 млрд. евро и привлечени инвестиции за над 3 млрд. евро към почти 400 000 европейски МСП.

За достъп до европейско финансиране представителите на бизнеса може да се обръщат към съответните финансови институции в техните държави:http://www.access2finance.eu/.

Еразъм+ бележи рекорд

Posted 30.01.2017 By eurodirect

През 2015 г. програмата Еразъм+ е дала възможност на рекорден брой европейци — 678 000 — да учат, да се обучават, да работят и да извършват доброволческа дейност в чужбина. През същата година ЕС е инвестирал 2,1 млрд. евро в над 19 600 проекта с участието на 69 000 организации. Това са основните заключения в годишния доклад за Еразъм+ за 2015 г., публикуван през януари 2017 от Европейската комисия.

Това показва, че че програмата е на път да постигне целта си да подкрепи 4 млн. души между 2014 г. и 2020 г.

През 2015 г. обхватът на Еразъм+ се е разширил още повече, като за пръв път е дадена възможност на висши учебни заведения да изпращат и приемат повече от 28 000 студенти и персонал във и от страни извън Европа. Франция, Германия и Испания остават трите страни, които изпращат в чужбина най-много участници в Еразъм+, а Испания, Германия и Обединеното кралство съответно приемат най-много участници. Обратната връзка от страна на участниците потвърждава, че времето, прекарано в чужбина по линия на Еразъм+, е използвано пълноценно: 94 % твърдят, че уменията им са се подобрили, а 80 % смятат, че програмата е подпомогнала възможностите им за професионална реализация. На един от всеки трима студенти, които са били на стаж в чужбина по линия на Еразъм+, е предложена позиция от приемащата компания.

В днешния доклад също така се прави преглед на стъпките, предприети от Комисията, за адаптиране на Еразъм+, за да се помогне на ЕС и държавите членки в справянето със социални предизвикателства, като например интеграцията на бежанци и мигранти. Така например, обхватът на системата на програмата за онлайн езикова подкрепа е разширен, така че през следващите три години от нея да могат да се възползват 100 000 бежанци; за това са предоставени 4 млн. евро. Целта е да се даде възможност по-специално на младите хора да навлязат в образователните системи на приемащите страни и да развият уменията си.

2017 е годината, в която европейската програма Еразъм+ отбелязва своята 30 годишнина! Еразъм е една от най-успешните програми на Европейския съюз. В продължение на три десетилетия тя предлага по-специално на младите хора възможности да придобият опит и да разширят светогледа си, като отидат в чужбина. Програмата, създадена през 1987 г. като скромна схема за мобилност за студенти с едва 3200 участници през първата година, през последните 30 години се разви до водеща програма, от която се възползват близо 300 000 студенти годишно. Същевременно обхватът ѝ бе разширен, като бяха предоставени възможности за периоди на обучение и стаж за студенти и учащи в сферата на професионалното образование и обучение, за младежки обмен, доброволческа дейност и обмен на персонал във всички области на образованието, обучението, младежта и спорта. В сравнение със своите предшественици, Еразъм+ също така предлага повече възможности за хора в неравностойно положение. Географският обхват на програмата се разшири от 11 страни през 1987 г. до 33 в момента (всички 28 страни от ЕС, както и Турция, бивша югославска република Македония, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Настоящата програма Еразъм+, която обхваща периода 2014 — 2020 г., разполага с бюджет от 14,7 млрд. евро и ще предостави на повече от 4 млн. души възможност да учат, да се обучават, да придобият трудов опит и да извършват доброволческа дейност в чужбина. Програмата също така подкрепя транснационални партньорства между институции за образование, обучение и младежки институции, както и действия в областта на спорта, които допринасят за развитие на нейното европейско измерение и за справяне със сериозни трансгранични заплахи. Освен това програмата насърчава преподаването и научните изследвания на европейската интеграция чрез действията по инициативата „Жан Моне“.

   

На 27 януари от 10.30 часа в зала „Концертна“ на Централния военен клуб ще се проведе публична дискусия с участието на български евродепутати под надслов „Бъдещето на европейския проект“, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България и Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на Република България. Събитието е второто по ред от серията публични дискусии „Дебати с евродепутати“. Своите възгледи по темата ще представят 5-има български членове на Европейския парламент от всички политически групи в ЕП, в които има български представители.  

Част от въпросите, които ще се дискутират по време на събитието, са свързани с актуалните предизвикателства пред Европейския съюз и визиите за неговото бъдеще, с натрупания от България опит през 10-годишното ни членство в ЕС, с предстоящите действия и организация в навечерието на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

Дискусията ще бъде отворена и за онлайн потребителите, които ще могат да задават своите въпроси предварително или в реално време на страницата на събитието във Facebook. Събитието може да бъде проследено на живо на страницата на Информационното бюро на ЕП в България.

   

На 17 януари 2017 депутатите в Европейския парламент избраха Антонио Таяни (Италия) за свой председател, а ден по-късно определиха имената на 14-те заместник-председатели и петимата квестори на институцията. Сред квесторите е и българският депутат Андрей Ковачев (ЕНП).

Председателят ръководи цялостната дейност на Парламента и го представлява по всички правни въпроси и в отношенията с други институции. Той може да делегира част от задълженията си на своите заместник-председатели. Те също така ръководят пленарните заседания в отсъствието на председателя. Квесторите пък отговарят за финансови и административни въпроси, засягащи пряко депутатите.

Заедно с председателя на Европейския парламент, заместник-председателите и квесторите участват в Бюрото на Парламента – орган, вземащ решения относно финансови и административни въпроси.

Всички тези постове са с мандат от две години и половина, затова депутатите гласуват за председател, заместник-председатели и квестори два пъти по време на всеки парламентарен мандат – в началото и по средата.

Повече за Евро парламента – от официалната страница.

   

Датският град Орхус и кипърският Пафос ще носят тази титла цяла една година.

Орхус, или както още го наричат „древния град“ на Дания ще покаже как изкуствата, културата и творческите изяви могат да помогнат за преосмислянето на обществените, градските, културните и икономическите модели на поведение. http://www.aarhus2017.dk/en/

Пафос е избрал за свое мото: „Свързани континенти, мост между културите“, защото градът, макар и европейски е разположен еднакво близо и до Близкия Изток и до Африка. http://www.pafos2017.eu/?lang=en

   

#eu60 | Тази година се навършват 60 години от договора от Рим – 25 март 1957. Подписан от 6 страни: Белгия, Италия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция, той слага основите на Европейския съюз със създаването на Европейската икономическа общност /ЕИО/. От тогава Европа има общ пазар, митнически съюз и общи политики.

   

Уважаеми колеги, партньори, в последните дни на 2016 публикуваме обзорен брой на информационния бюлетин на нашия център. %d0%b5%d0%b4-62016

С надеждата да бъдем отново заедно и през идващата 2017, ви пожелаваме мир и добрини!

   
Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Публикуваните информация или мнения, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз.