9 май – Ден на Европа: в СУ „Крум Попов“, гр. Левски с прекрасната Елена Асенова – млад лидер в общността и СУ ”Христо Смирненски“, гр. Искър – щандът с наредените върху него материали бе разграбен буквално, а раздаването на материалите бе съчетано с провеждането на дискусия за датата 9-ти май.

 

 

 

 

 

 

 

10 май 2017, Европа Директно – Плевен в своето голямо общоградско събитие в гр. Левски.

 

16 май – финал на нещо, започнало преди месеци: наше партньорство с учители, които няма да се уморят да бъдат провокатори. Да водят своите ученици по нови пътеки.
Младите разказват своите истории за Европа-преживени лично: от класната стая в Плевен, през Дома на Европа в София, до Италия и обратно у дома. И след всичко това – с нови хоризонти, нови възможности, с усетена европейска принадлежност.

Днес те са само на 17-18. На следващите евро избори вече ще са с право на глас и ще избират. Затова горим за бъдещето на Европа, за възможностите пред младите в нея, за евро политиките, с които ако ти не се занимаваш- те се занимават с теб! #EUSolidarityCorps
#FutureOfEurope #Erasmus+ #BG10xEU
За Европа Директно – Плевен беше удоволствие!

Европейската икономика навлезе в петата си година на възстановяване, което вече обхваща всички държави — членки на ЕС. Очаква се това да продължи като цяло с постоянни темпове през настоящата и следващата година.

Съгласно публикуваната днес пролетна прогноза на Европейската комисия растежът на БВП на еврозоната ще е 1,7 % през 2017 г. и 1,8% през 2018 г. (в зимната прогноза съответно 1,6 % и 1,8 %). Растежът на БВП в ЕС в общи линии се очаква да остане на постоянно равнище от 1,9 % през двете години (1,8 % и за двете години в зимната прогноза).

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви: „Днешната икономическа прогноза показва, че растежът в ЕС набира скорост, а безработицата продължава да намалява. При все това картината е много различна в различните държави членки, като в тези от тях, въвели по-амбициозни структурни реформи, са отчетени по-добри икономически показатели. За възстановяване на баланса се нуждаем от решителни реформи в цяла Европа — от отварянето на нашите пазари на стоки и услуги до модернизирането на пазара на труда и на социалните системи. В епохата на демографски и технологични промени нашите икономики също трябва да се развиват, така че да предлагат повече възможности и по-добър стандарт на живот за хората.“

  • Очаква се засилване на растежа в световен мащаб Глобалната икономика набра скорост в края на миналата и началото на настоящата година, като растежът в много държави с развита или бързо развиваща се икономика се ускори едновременно. Очаква се растежът в световен мащаб (с изключение на ЕС) да се повиши до 3,7 % тази година и 3,9 % през 2018 г. спрямо 3,2 % през 2016 г. (без промяна спрямо зимната прогноза), тъй като китайската икономика ще остане стабилна в близко бъдеще, а възстановяването на цените на стоките помага на другите държави с бързо развиваща се икономика. Перспективата за икономиката на САЩ до голяма степен остава без промяна в сравнение със зимната прогноза. Като цяло не се очаква нетният износ да има въздействие върху растежа на БВП на еврозоната през 2017 г. и 2018 г. Временно засилване на общата инфлация Инфлацията се повиши значително през последните месеци, основно поради увеличението на цените на петрола. Въпреки това, същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените хранителни продукти, остана относително стабилна и значително под своята дългосрочна средна стойност.
  • Инфлацията в еврозоната се очаква да се повиши от 0,2 % през 2016 г. до 1,6 % през 2017 г., преди да се върне отново на равнище от 1,3 % през 2018 г., когато отмине въздействието на растящите цени на петрола. Инфлацията забавя частното потребление; инвестициите остават на постоянни равнища През 2016 г. частното потребление, основният двигател на растежа през последните години, нарасна с най-големи темпове за последните 10 години, но се очаква да намалее през тази година, тъй като инфлацията отчасти ограничава засилването на покупателната способност на домакинствата. През следващата година, с очаквания спад на инфлацията, частното потребление IP/17/1237 би следвало отново леко да нарасне.
  • Очаква се инвестициите да се увеличават със сравнително стабилни темпове, но да продължат да бъдат възпрепятствани от скромните перспективи за растеж и необходимостта от по-нататъшно намаляване на задлъжнялостта в някои сектори. Редица фактори подкрепят постепенното увеличаване, като например повишаващото се равнище на оползотворяване на капацитета, корпоративната рентабилност и привлекателните условия на финансиране, включително чрез Плана за инвестиции за Европа.
  • Спадът на безработицата продължава. Безработицата продължава тенденцията си към намаляване, но остава висока в много държави. В еврозоната се очаква тя да спадне до 9,4 % през 2017 г. и 8,9 % през 2018 г., най-ниското ѝ равнище от началото на 2009 г. Това се дължи на нарастването на вътрешното търсене, структурните реформи и други държавни политики, които в някои страни насърчават активното разкриване на работни места. Тенденцията в ЕС като цяло се очаква да бъде подобна, като безработицата се очаква да спадне до 8,0 % през 2017 г. и 7,7 % през 2018 г., най-ниското ѝ равнище от края на 2008 г. насам.
  • Състоянието на публичните финанси се подобрява. През 2017 г. и 2018 г, както в еврозоната, така и в ЕС се очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП и съотношението на брутния дълг към БВП да намалеят. По-ниските лихвени плащания и задържането на заплатите в публичния сектор следва да гарантират, че дефицитите продължават да намаляват, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последните години. В еврозоната се очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет към БВП да намалее от 1,5 % от БВП през 2016 г. до 1,4 % през 2017 г. и 1,3 % през 2018 г., докато в ЕС това съотношение се очаква да се понижи от 1,7 % през 2016 г. до 1,6 % през 2017 г. и 1,5 % през 2018 г. В еврозоната се очаква съотношението на брутния дълг към БВП да намалее от 91,3 % през 2016 г. до 90,3 % през 2017 г. и 89,0 % през 2018 г., докато в ЕС това съотношение се очаква да се понижи от 85,1 % през 2016 г. до 84,8 % през 2017 г. и 83,6 % през 2018 г.

Рисковете, съпътстващи прогнозата, са по-балансирани, но остават свързани с нейното влошаване Несигурността по отношение на икономическите перспективи остава висока. Като цяло рисковете са по-балансирани от тези в зимната прогноза, но остава възможността за влошаване на показателите. Външните рискове са свързани например с бъдещата икономическа и търговска политика на САЩ, както и с геополитическото напрежение в по-широк контекст. Икономическите реформи в Китай, състоянието на банковия сектор в Европа и предстоящите преговори с Обединеното кралство относно излизането на страната от ЕС също се считат за възможни рискове за влошаване на прогнозата.

На 10 май 2017 Европейската комисия представи началото на процес на размисъл относно извличането на ползите от глобализацията.

След Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа, представена на 1 март, Комисията публикува днес своя документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията. Опирайки се на обективна оценка на ползите и недостатъците на глобализацията, днешният документ цели започването на дискусия за това как ЕС и неговите държави членки могат да моделират глобализацията, така че да се предвиди бъдещето и да се подобри качеството на живот на европейците.

В документа за размисъл се предлага неподправен поглед върху отражението на глобализацията върху ЕС. Факт е, че макар и глобализацията да донесе значителни ползи за ЕС, тя го изправи и пред много предизвикателства. В световен план глобализацията спомогна за излизането на милиони хора от бедността и даде възможност на по-бедните държави да настигнат по-богатите. Що се отнася до ЕС, световната търговия допринесе за икономическия му растеж, като с всеки 1 милиард евро от допълнителен износ се поддържат 14 000 работни места, а по-бедните домакинства се възползват от по-евтините вносни стоки. Тези ползи обаче не са нито автоматични, нито равномерно разпределени сред нашите граждани. Освен това Европа е засегната от факта, че не всички други държави спазват същите стандарти в области като заетостта, околната среда или стандартите за безопасност, което означава, че европейските дружества са в по-малка степен способни да се конкурират само въз основа на цената със своите международни партньори. Това може да доведе до затваряне на фабрики, загуба на работни места или натиск за намаляване на заплащането и влошаване на условията на труд на работниците. При все това нито протекционизмът, нито ненамесата са решение. Представените в документа за размисъл факти ясно сочат, че глобализацията може да носи ползи, ако бъде правилно управлявана. ЕС трябва да постигне по-добро разпределяне на ползите от глобализацията, като работи съвместно с държавите членки и регионите, с международните партньори и други заинтересовани страни. Заедно трябва да се възползваме от възможността да моделираме глобализацията съобразно собствените си ценности и интереси.

С представения днес документ за размисъл се поставя началото на дискусия от първостепенно значение относно начините, по които ЕС може най-добре да се възползва от глобализацията и да посрещне нейните възможности и предизвикателства: във външен план документът акцентира върху необходимостта да моделираме един истински устойчив световен ред, който се основава на общи правила и общи приоритети. ЕС винаги се е застъпвал за установяването на твърди и ефективни многостранни световни – IP/17/1230 правила и трябва да продължи да работи за адаптирането им към новите предизвикателства и за ефективното им прилагане. Така например ЕС би могъл да настоява за нови правила, с които да се осигурят еднакви условия за конкуренция, давайки отпор на вредни и нелоялни практики като укриването на данъци, държавните субсидии и социалния дъмпинг. Съществуването на ефективни инструменти за търговска защита и многостранен инвестиционен съд също би могло да помогне на ЕС да действа решително срещу държавите или предприятията, които използват нелоялни практики; във вътрешен план в документа се предлагат инструменти, които осигуряват защита и реални възможности за гражданите чрез солидни социални политики и предоставяне на необходимата подкрепа за образование и обучение през целия им живот. Прогресивните данъчни политики, инвестирането в иновации и солидните социални политики могат да спомогнат за по-справедливото преразпределение на благата в обществото. Същевременно отрицателните въздействия могат да бъдат смекчени с използването на структурните фондове на ЕС в помощ на уязвимите региони и на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (вж. информационната брошура относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията), чрез който се помага на работници, изгубили работата си, да си намерят нова.

 

Около една трета от националния ни доход идва от търговията ни с останалия свят. С разрастването на чуждестранните пазари се увеличи и износът на ЕС, което способства за по- високоплатени работни места. Като се специализират в това, което умеят най-добре, държавите могат да произвеждат повече за по-малко, което стимулира покупателната способност на потребителите. Хората пътуват, работят, учат и живеят свободно в различни държави. Те общуват в интернет, споделяйки своите идеи, култури и опит. Учащите разполагат с онлайн достъп до курсове, провеждани от водещи университети в целия свят. Конкуренцията на международно равнище и научното сътрудничество ускоряват иновациите. Глобализацията избави от бедност стотици милиони хора и предостави възможност на по-бедните държави да настигнат по-богатите. Тя поражда обаче и предизвикателства. Много европейци са загрижени, че глобализацията води до неравенство, загуба на работни места, социална несправедливост и занижени стандарти в областта на околната среда, здравето и неприкосновеността на личния живот. Понякога те имат и усещането, че са застрашени тяхната идентичност, традиции и начин на живот. Тези опасения трябва да бъдат взети под внимание и да се търсят решения за тях. Извличането на ползите от глобализацията, оформянето на един по-добър свят, насърчаването на високи стандарти и ценности извън Европа, защитата на гражданите ни от нелоялни практики и полагането на усилия за повишаване на устойчивостта на обществата ни и конкурентоспособността на икономиките ни са все основни приоритети за настоящата Комисия. Документът за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията представлява последващо действие във връзка с Бялата книга за бъдещето на Европа, представена на 1 март, в която се посочват основните предизвикателства и възможности пред Европа през следващото десетилетие. Бялата книга постави началото на процес за решаване на бъдещето на Съюза от двадесет и седемте държави. С цел насърчаване на този дебат Европейската комисия, заедно с Европейския парламент и проявяващите интерес държави членки, ще бъде домакин на поредица от дебати за бъдещето на Европа в европейските градове и региони.

оку-що сте завършили образованието си? Искате да започнете вълнуваща кариера? Точно сега институциите на ЕС набират динамични и всеотдайни наскоро дипломирани висшисти за повече от 100 нови длъжности за администратори. Тези длъжности представляват идеален трамплин към стимулираща и разнообразна кариера, която ще ви даде възможност да работите по темите на деня и действително да допринесете за промените в Европа. Трябва да сте интелигентни, мотивирани, да владеете няколко езика и да сте готови да започнете нов живот в бликащи от енергия градове като Брюксел или Люксембург. Ще работите в динамична работна среда, сред колеги от различни националности и ще имате многобройни възможности за обучение, за да подобрите професионалните си умения. Не пропускайте тази страхотна възможност за кариера — регистрацията започва на 30 март 2017 г.

Всички подробности – тук!

За да отбележат Деня на Европа, институциите на ЕС отварят своите врати за обществеността на 6 май в Брюксел, на 13 и 14 май в Люксембург и на 14 май в Страсбург.

Местните служби на ЕС в Европа и в целия свят ще организират множество дейности и прояви за всички възрасти.

Всяка година хиляди хора участват в посещения, дебати, концерти и други прояви, които са посветени на Деня на Европа и имат за цел да се повиши осведомеността за Съюза.

Денят на Европа, честван на 9 май всяка година, е посветен на мира и единството в Европа. На тази дата се отбелязва годишнината от историческата Декларация на Шуман. В своя реч през 1950 г. в Париж Робер Шуман, френският външен министър по това време, споделя своята идея за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима.

Неговата идея е да се създаде европейска институция, която да обедини и управлява производството на въглища и стомана. Само година по-късно е подписан договорът за създаване на подобна институция. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

https://europa.eu/european-union/about-eu/symbols/europe-day_bg

Изключително смислен ангажимент на Европа Директно – Плевен : да сме част от Втората  кръгла маса на тема „Реализация на младите учители – настояще и бъдеще“, организирана на Педагогически колеж – Плевен при ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ на 25 април 2017 г.

Чудесен повод да си припомним, че в 10-та годишнина от членството на България в ЕС, присъединяването ни донесе не само икономически и политически ползи, но даде много възможности за развитие в редица сфери, част от които е и образованието. Да споменем стратегия „Европа 2020” с водещ приоритет справяне с безработицата и повишаване качеството на образованието в рамките на съюза. Да отчетем предизвикателствата и приоритетите на европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението.

Активното участие във форума на академичния състав на Педагогически колеж, на РУ на образованието – Плевен, на Община Плевен, на Съюза на работодателите, на Директори на учебни заведения, на самите настоящи и вече дипломирани студенти – педагози и НПО, като приемната структура на Европа Директно – Плевен изведе конкретни механизми и партньорства, които да практическата реализация на младите педагози. Това са само малки съвместни стъпки за прилагане на местно ниво на приоритетни области за европейското сътрудничество в образованието и обучението и рамката „Образование и обучение 2020”, като „силна подкрепа на учителите, обучаващите, училищните ръководители и останалия персонал в образователната система”.

60-годишнината от подписването на Римския договор, която Европа отбеляза през март 2017 даде повод за размисъл и дискусии за бъдещето на Европейския съюз. Но това е сериозен повод да погледнем в годините назад и оценим какво се случи на Стария континент за тези 60 години.

В момент, когато някои от основните принципи, които досега са подкрепяни от демократичните държави и развитието икономиките търпи предизвикателства, нека си припомним какви са били първоначалните цели на европейската интеграция.

Историята на ЕС е една история за мир, демокрация, солидарност и свобода, но също така и на просперитет, равенство, благосъстояние и устойчивото развитие. Струва си да помним принципите, които ни обединяват като европейци, както и общите ни успехи. Имало е пречки по пътя. Ето защо, точно сега е необходим диалог, размисъл и обсъждане.

В това издание на всички 24 езика на ЕС са представени основните стъпки и постигнати успехи на европейското семейство за неговите 60 години заедно.

На 1 април 2017 даваме старт на финала от поредица  дейности за младите хора на Плевен.

Първото специално събитие – конкурс по мотивационно публично представяне и реч за ученически училищни съвети, което ще се проведе на 1 април от 13.00 ч. в зала „Катя Попова” – Плевен обещава да бъде наистина интересно.

Осемте отбори, заявили участие са се постарали сериозно да вземат дъха на залата с ефектни визуализации, пърформанси и силни думи, за да  покажат най-доброто от себе си и своето училище. Силна подкрепа учениците получават от свои педагози, които не са се уморили да стимулират техния ентусиазъм и стопяват неувереността им.

Къде се крие успехът на младите – у нас, в Европа, или мястото няма значение? Как разбиращите от двигатели движат света? Равносметката от личния избор на способните да омрежат дигитално света! Могат ли да младите да бъдат лидери? До колко познаваме този свят? Къде са птиците на 21 век? Кой каза, че  2 посред нощ не време за предизвикателства? Защо мечтаем на български, докато раждаме иновации? Екологичното равновесие и чистият въздух не са пропагандно клише, а потребност за младите! – това са само част от въпросите, на които младите ще отговорят и тезите, зад които ще застанат.

Всеки училищен екип ще има на разположение само общо 15 минути – 5 за групово представяне и 10 за индивидуална мотивационна реч, за да убеди публиката, че е искрен и вдъхновяващ.

Младежко жури, с председател Иван Иванов от Младежки екип Европа на Представителството на ЕК у нас ще определи носителите на трите призови награди за цялостно представяне, а публиката ще гласува, за да номинира най-добър eкип и оратор.

В събитието ще се срещнат отборите на: МГ „Гео Милев“, СУ „Пейо Яворов“, ПГЕХТ „Проф. Асен Златаров“, ПГ по транспорт „Проф. Цв. Лазаров“, ДФСГ „Интелект“, ПГ по туризъм „Алеко Константинов“, Гимназия с преподаване на чужди езици, СУ „Стоян Заимов“ – Плевен.

„Младите говорят за…” се организира от Община Плевен, Общински съвет по наркотични вещества и Европейски информационен център Европа Директно – Плевен, с идеята да даде платформа за изява на плевенските ученици, в годината, когато 10-тия рожден ден на членството на България в Европейския съюз се отчита с най-големи ползи именно от младите хора. Конкурсът е още една свещичка за кампанията за отбелязване на 30-та годишнина на Програма Еразъм+, благодарение на която и в момента десетки плевенски младежи пътуват и трупат опит по света.

 

Днес Беше представен докладът „10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства“  
„След 10г. в ЕС, въпреки огромната тежест на световната [икономическа] криза, коефициентът на безработица в България е по-нисък, отколкото в последната година преди членството. Може да се спекулира за причините за това развитие, но достъпът на българските граждани до пазара на труда в ЕС със сигурност е сред важните обясняващи фактори“
„За десетилетието на членството на България в ЕС износът от страната на високотехнологични продукти и на услуги от областта на информационните и комуникационните технологии е нараснал повече от двойно, а делът на този износ в общия износ от страната се е увеличил от под 7 до над 10 процента.“
„Друго следствие на увеличената степен на конкуренция е подобряване на избора на българските крайни потребители по отношение и на количества, но и на качество на благата. Само като примери в това отношение могат да бъдат дадени развитията в секторите на мобилната телефония, на самолетните пътувания, на (особено в перспектива) енергийните доставки, при които нивото на конкуренция и потребителски избор щеше със сигурност да е значително по-ниско без членството на България в ЕС.“
Георги Ганев

Председателкият съвет на ЕП одобри предложението за резолюция, изготвена от лидерите на четири политически групи и комисията по конституционни въпроси. В резолюцията те посочват техните условия за одобрение на споразумението за оттегляне на Обединеното кралство от ЕС. Проектът за резолюция ще бъде дебатиран и гласуван в пленарна зала следващата сряда.

Проекторезолюцията придава голямо значение на справедливото отношение към гражданите на 27-те страни членки и подчертава нуждата от реципрочност и недопускане на дискриминация към гражданите на Обединеното кралство, живеещи в ЕС, и тези на останалите държави членки, намиращи се във Великобритания.

Продължаващи ангажименти

Обединеното кралство ще запази правата си на страна членка до окончателното си напускане на Съюза, но същевременно трябва да продължи да изпълнява задълженията си като такава, произтичащи от Договорите за ЕС, включително финансовите задължения по дългосрочния бюджет на ЕС, дори когато те продължават след оттеглянето ѝ. Това също означава, че Великобритания трябва да продължи до напускането си да се съобразява с четирите свободи, юрисдикцията на Съда на ЕС, общите вноски към бюджета на Съюза и да се придържа към общата търговска политика на ЕС. Членовете на ЕП подчертават, че е важно да се обърне внимание на въпроса относно границата между Ирландия и Северна Ирландия.

„Един коректен Брекзит е абсолютно задължителен и е предварително условие за всяко евентуално бъдещо партньорство между ЕС и Великобритания. Това не подлежи на договаряне. Привилегиите от членството в ЕС идват с отговорности и тези отговорности включват гарантирането на четирите свободи. Четирите свободи са ядрото, което ни държи сплотени, и те са неделими“, сподели Антонио Таяни, председател на Европейския Парламент.

Лоялно сътрудничество

Политическите групи и комисията по конституционни въпроси отбелязаха, че не би било правосъобразно, ако Великобритания започне преговори за потенциални търговски споразумения с трети страни преди да е напуснала ЕС. Те очакват лоялно сътрудничество от страна на Обединеното кралство по въпроси, касаещи законодателството на ЕС и в други сфери до момента на напускане на Съюза. Двустранните споразумения между Великобритания и една или няколко от останалите страни членки, например по отношение на базираните във Великобритания финансови институции, ще бъдат в разрез с Договорите за ЕС.

„За нас е безусловен приоритет да уредим правата на гражданите възможно най-бързо. Това трябва да е първата тема, която да бъде обсъдена на преговорите. Гражданите не бива да се превръщат в разменна монета“, подчерта Ги Верхофстад, координатор по Брекзит на Европейския парламент.

Без по-добър статут извън ЕС от този вътре

Членовете на Парламента са категорични, че ползите от членството в ЕС не могат да бъдат същите за страна, която го напуска. Бъдещите отношения между ЕС и Великобритания биха могли все пак да приемат формата на споразумение за асоцииране. Това се споменава в предложението, изготвено от Манфред Вебер от ЕНП, Джани Питела от С&Д, Ги Верхофстад от АЛДЕ и Филип Ламбер и Ска Келер от Зелените, както и от председателя на комисията по конституционни въпроси Данута Хюбнер. Такова споразумение би изисквало Великобритания да продължи спазването на европейските стандарти в областта на околната среда, климатичните промени, борбата с укриване на данъци, лоялната конкуренция, търговията и социалната политика.

Членовете на ЕП се съгласиха, че е възможно да се започне работа по преходни спогодби на базата на възможните бъдещи отношения между Обединеното кралство и ЕС, но единствено ако е постигнат прогрес по споразумението за напускане. Бъдещо споразумение би могло да бъде финализирано, само и единствено след окончателното напускане на Великобритания, а преходна спогодба не би могла да бъде валидна повече от три години.

На 25 март 2017 при официалното отбелязване на 60-та годишнина на Римкия договор, лидерите на страните-членки на Европейския съюз се обединиха от идеята за единство при подписването на новата Римска декларация, която урежда взаимоотношенията за бъдещето на организацията.Няколко основни точки бяха заложени в декларацията, които допълниха т.нар. Бяла книга на ЕК.

Опасенията за „Европа на различни скорости“, които бяха „разчетени“ в Бялата книга, всъщност са малко основателни, поне по отношение тълкуването на терминологията. По този повод ще цитираме проф. Ингрид Шикова, която коментира темата така:  „Ако ще употребяваме думата скорост, то Европа е на много скорости. Дори и в момента тя е на различни скорости. Имаме най-различни конфигурации. В своята нова книга „Последният шанс за Европа“ Ги Ферхофщад от Европейския парламент е очертал 12 съюза на европейско ниво – Шенгенско пространство, Банков съюз, Петентен съюз и др., в които не участват всички държави. Тази разпокъсаност на интеграцията до известна степен съществува и сега. Дори, не е съвсем правилно да използваме и многоскоростна Европа. Когато говорим за Европа на различни скорости, си представяме една посока, по която всички вървим. Някои карат по-бързо, а други малко по-бавно, но всички вървят в една посока. В момента ситуацията не е такава. Не всички искат да вървят в една посока. По-скоро си представям едно ядро и едни свободни електрони около него.

Нека погледнем икономическия и паричен съюз – всички ли искат да участват в него? Дания иска ли? Не иска, ние може би искаме. Тоест виждате, че няма една посока, в която всички да вървят. Аз дори престанах да я наричам Европа на различни скорости. Мисля, че едно по-правилно определение би било, Европа на различните групи, каквито са Вишеградските страни, например. Във Версай видяхме как се събраха големите държави членки. Те също имат свои виждания за бъдещето на Европейския съюз. Ние с Румъния също ще обсъждаме тези въпроси. Ситуацията тепърва ще се обсъжда. До края на годината трябва да има визия за това как ще върви Европейският съюз и как ще се движат страните.

Според мен важното е, не само да казваме, ние не искаме Европа на много скорости, а да ни е ясно, как да не останем в най-изоставащата скорост или както често се казва в периферията. Това е основното, към което трябва да се стремим като страна член на ЕС.“

Пълният текст на приетата в Рим Декларация, можете да намерите тук!

Това е основният въпрос, на който търси отговор и предлага възможни сценарии за развитие, добилата вече популярност „Бяла книга“, представена от ЕК. Пълният текст, можете да изтеглите от тук!

Днес публикуваме едно мнение по темата на  Проф. д-р Ингрид Шикова е ръководител на проекта „Жан Моне“ Център за високи постижения. Тя е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ, ръководител на катедрата (2007 – 2011), посветила цялата си професионална кариера на европейската интеграция. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Пред ставителството на Европейската комисия.

Habemus Paper! – възкликна известното интернет издание EurActive, а Politico дори успя да публикува Бялата книга за бъдещето на Европа още преди да се е извил бял дим над сградата на Европейската комисия в Брюксел.

Първият извод, който може да бъде направен, е, че най-после има неподозиран интерес към европейските дела извън рутинното ежедневие, или т.нар. business as usual.

Първият поглед върху Бялата книга за бъдещето на Европейския съюз дава основание за още един извод – тя е само 29 страници – едно постижение на Европейската комисия за кратък и ясен документ (Бялата книга за вътрешния пазар е 92 страници с приложенията). Задълбоченият прочит дава повод за размисъл и още изводи.

След аналитичната уводна част читателят с нетърпение очаква да разбере какви са възможните сценарии, за да запазим това, което е постигнато в рамките на досегашната европейска интеграция, как ще решаваме сложните проблеми (които сега е модно да наричаме предизвикателства) и как ще продължим напред – всеки по своя път, в колона, фрегата, кръгове или нещо друго.

Какво ни предлага Европейската комисия: с две думи – „всичко и нищо“

Петте предложени сценария се разпростират от единия до другия край на спектъра – от „само пазар (и то само пазар за стоки)“ до „заедно правим повече“ – почти федерално бъдеще (разбира се, „федерация“ е „забранена“ дума в Брюксел и тя не фигурира в документа). Всички те са добре описани и анализирани, включително с конкретни примери за това какво би ни се случило, ако приемем съответния сценарий. Свободата да избира е оставена на читателя или, за да бъда по-точна – на държавите членки. Единствено сценарият за свеждането на Европейския съюз до зона за свободна търговия (за който всъщност винаги е мечтала Великобритания) е отбелязан като неприемлив за Европейската комисия.

Дали това е хитър ход на комисията, която не би искала да се ангажира с категорично мнение и подкрепа на един от сценариите за бъдещо развитие на Европейския съюз, прехвърляйки отговорността на държавите членки? Или пък й липсва достатъчно смелост, за да застане твърдо зад една от опциите?

Мненията са противоречиви и също се простират от единия до другия край на спектъра – от хвалебствието, че Бялата книга оставя на държавите членки и най-вече на гражданите да изберат най-подходящия сценарий до „ясна политическа грешка“ (Джани Питела – член на ЕП). Може би наистина комисията изпитва трудности да отстоява определен сценарий в смутните предизборни времена във Франция, Германия и Холандия, а прехвърлянето на топката в полето на държавите членки е добре замислена стратегия на реверанс към гражданите, с които би трябвало да се обсъждат в месеците до края на годината предложените сценарии.

Ако пък се опитаме да търсим символи, които все пак да ни подскажат какво е мнението на комисията, бихме могли да ги открием още в началото на документа. Едва ли е случайно, че първите изречения ни напомнят за Алтиеро Спинели и Ернесто Роси и техния Манифест от Вентотене за свободна и обединена Европа, включително и факсимиле от заглавната страница на манифеста. На всички е известна привързаността на Спинели към идеите за федерална Европа, изложени в т.нар. план „Спинели“ за федерален Европейски съюз. Дали пък зад този увод и позоваването на Спинели не е скрита позицията на Европейската комисия?

По-важен обаче е фактът, че Бялата книга предизвика незабавни реакции

Франция и Германия в лицето на техните министри на външните работи излязоха с декларация, в която освен общите фрази за важността на този документ има и едно изречение, което изразява всъщност тяхната позиция, и то е: „Без да поставяме под съмнение това, което сме постигнали, ние трябва също да намерим начини да вземем предвид различните нива на амбиция на държавите членки, за да отговори Европа по-добре на очакванията на всички европейски граждани.“

Под различните нива на амбиции прозира ясно сценарий номер 3 – „тези, които искат повече, правят повече“, или Европа на различните скорости, Европа на ядро и периферия или, да я наречем по-ясно, „Европа на различните групи“. Само ще напомня, че подобна декларация след Европейския съвет в Малта през февруари имаше и от трите държави от Бенелюкс. Вишеградската четворка също веднага реагира с декларация, в която предупреждава за възможна „дезинтеграция“, ако се тръгне по пътя на „тези, които искат повече, правят повече“ и изоставянето на останалите.

В декларацията се съдържат два много важни момента: първо, независимо от скоростта движението трябва да бъде в една посока с обща цел и визия, а всяка форма на засилено сътрудничество трябва да бъде отворена за всяка държава членка; второ, подчертаване на незаменимата роля на кохезионната политика за постигане на икономическо сближаване. (В Бялата книга думата „cohesion“ се среща един-единствен път, и то в аналитичната част на документа). Румънският президент категорично отхвърли многоскоростна Европа, а българският служебен министър-председател открито заяви, че подкрепя федералното бъдеще на Европейския съюз. Очертава се пъстрота на мнения и желания – някои искат повече, други по-малко, трети – искат, но не могат, четвърти – може би все още не са установили какво точно искат.

Споровете тепърва предстоят, но това е повече от положително

По-лошо би било, ако тези важни въпроси не се обсъждат, ако по тях се мълчи и ако не предизвикват никаква реакция. През идващите месеци предстоят много дискусии – важното е те да не останат само в брюкселските зали, а наистина да стигнат до гражданите. За това носят отговорност политиците.

В България имаме възможността да попитаме тези, които ни агитират да бъдат избрани, за да ръководят държавата, на кой от предложените сценарии са привърженици, как виждат бъдещето на Европейския съюз и мястото на България в него и да преценим, преди да отидем да гласуваме, дали и доколко техните мнения съвпадат с нашите. Става дума не само за отричане на „Европа на различни скорости“ и отхвърляне на вероятността България да остане в периферията, а ясно виждане как това да бъде избегнато.

А за да не бъда обвинена, че подхождам като Европейската комисия, ще изразя своето мнение – като реалист смятам, че сценарий 3 – „тези, които искат повече, правят повече“ е по-скоро неизбежен; като оптимист подкрепям сценарий 5 – „правим повече заедно“, макар че неговата истинска реализация би изглеждала възможна в доста по-далечно бъдеще. И ще завърша със Спинели: „Пътят, който трябва да изминем, не е нито лесен, нито сигурен. Но той трябва да бъде изминат и ще бъде!“ 

Остава да се надяваме, че съвременните политици притежават поне част от решителността на Спинели.

Тенденцията българите да са по-склонни да се доверяват на повече на европейските институции, отколкото на националните такива се запазва и през есента на 2016 г., според данни на Евробарометър.

Основните теми, засегнати в последното представително проучване за България са свързани с отношението и доверието към Европейския съюз, неговите институции, националните институции, степента на разбирането и отношението към приоритетите на Европейския съюз, отношението към миграцията

Най-младите българи са най- оптимистично настроени към развитието на нещата в ЕС – 61% от българите между 15 и 24- годишна възраст и 56% от българите между 25 и 39 години намират посоката за развитие на нещата в ЕС за правилна.

Всички данни за България можете да видите в доклада „Общественото мнение в Европейския съюз“.

 

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С Европейските референтни мрежи (ЕРМ)

Това са виртуални мрежи, в които участват доставчици на здравно обслужване от цяла Европа. Те се създават за разрешаване на проблеми, свързани със сложни или редки болести, за които са необходими високоспециализирано лечение и концентрация на познания и ресурси. Здравните системи в Европейския съюз имат за цел да осигуряват висококачествено, икономически ефективно здравно обслужване. Това е особено трудно, когато става дума за редки или слабо разпространени сложни заболявания. Около 30 милиона души в ЕС страдат от между 5000 и 8000 редки болести.

Първите ЕРМ започнаха работа през март 2017 г. с участието на повече от 900 високоспециализирани здравни звена от над 300 болници в 26 страни от ЕС. 24-те ЕРМ работят по редица тематични въпроси, включващи заболявания на костите, рак при децата и имунна недостатъчност.

Как функционират мрежите?

При прегледа на диагнозата и лечението на пациентите координаторите на ЕРМ свикват „виртуални“ консултативни съвети на медицински специалисти в различни дисциплини, като използват специално създадена за целта ИТ платформа и средства от областта на телемедицината.

Процедурата и критериите за създаване на ЕРМ и избор на членовете им са определени в законодателството на ЕС.

Дали възходът на евроскептицизма и популизъм създава нарастващо чувство на безпокойство сред европейските граждани. Къде е обществото на толерантност и уважение? Как гражданите стават все по-несвързани с политиката? Какво може да се направи, за да се върви по път, който осигурява работни места и сигурност за всички?

EUROCITIES ще бъде домакин на среща на върха на кметове европейските градове на 7 март в Брюксел, за да отговори на тези въпроси и за очертае решения. Участващите кметовете ще представят примери за добри практики на европейски служители и ще обсъдят как да работят с гражданите, така че да  могат да ги включат в положителен политически процес.

EUROCITIES е мрежата на големите европейски градове. За нейни членове са избрани представители на  местни власти. EUROCITIES е основана през 1986 г. от кметовете на шест големи градове: Барселона, Бирмингам, Франкфурт, Лион, Милано и Ротердам.
Днес мрежата обединява представители на 130 от най-големите градове на Европа и 40 градове-партньори, в които живеят над  130 милиона граждани на 35 страни.

 

Инвестиционният план за Европа, или т.нар. План Юнкер е основен инструмент в мандата на настоящата Европейска комисия, насочен към премахване на пречките пред инвестициите, осигуряване на видимост и техническа помощ за инвестиционни проекти и по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси. За постигането на тези цели в плана се предвиждат действия в три области:

  • мобилизиране на инвестиции в размер на най-малко 315 милиарда евро за три години;
  • подпомагане на инвестициите в реалната икономика;
  • създаване на благоприятна среда за инвестициите.

За да се запознаете накратко с най-важното за Плана Юнкер, можете да разгледате тази информационно брошура:

Актуално резюме за това как България използва и участва в Инвестиционния план можете да намерите тук:

За източници за повече информация – в приложената инфо-карта

На 1 март 2017  Европейската комисия представи Бяла книга за бъдещето на Европа, която е приносът на Комисията към срещата на върха в Рим на 25 март 2017 г.

В рамките на подготовката за отбелязването на 60-та годишнина на ЕС обръщаме поглед назад към седем десетилетия мир и към разширен Съюз с 500 милиона граждани, които живеят свободно в една от най-проспериращите икономики в света. В същото време ЕС трябва да погледне напред, за да създаде визия за собственото си бъдеще като съюз от 27 държави. В бялата книга са посочени основните предизвикателства и възможности пред Европа за следващото десетилетие. Представени са 5 сценария за начина, по който Съюзът може да се развива до 2025 г., в зависимост от това как ще реши да действа. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви: Преди 60 години основателите на Европа избраха да обединят континента със силата на закона вместо със силата на оръжието. Можем да сме горди с това, което сме постигнали оттогава. И най-мрачният ден за нас през 2017 г. ще бъде далеч по-ведър от който и да било, прекаран от предшествениците ни на бойното поле. Отбелязването на 60-та годишнина на Договорите от Рим е време за обединена Европа на 27-те да определи визия за бъдещето си. Сега е време за лидерство, единство и обща решимост.

В бялата книга на Комисията са представени няколко различни пътя, които този единен ЕС от 27 страни може да избере да следва. Това е началото на процеса, а не краят, и аз се надявам, че сега ще се проведе откровен и широк дебат. След което формата ще следва функцията. Бъдещето на Европа е в нашите собствени ръце. В бялата книга се разглежда как Европа ще се променя през следващото десетилетие – като се започне от въздействието на новите технологии върху обществото и работните места и се стигне до съмненията относно глобализацията, опасенията, свързани със сигурността, и възхода на популизма. Посочва се изборът, пред който сме изправени – да се оставим да бъдем повлечени по течението от тези тенденции или да ги приемем и да се възползваме от новите възможности, които те предлагат. Населението и икономическата значимост на Европа намаляват, докато други части на света бележат ръст. През 2060 г. населението на нито една страна от ЕС няма да бъде дори 1% от населението на света – основателна причина да сме сплотени, за да постигнем повече. Европа е глобална сила с положително значение и просперитетът ѝ ще продължи да зависи от нейната отвореност и здрави връзки с партньорите ѝ.

КАКВИ СА ВЪЗМОЖНИТЕ СЦЕНАРИИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЕС?

  • Сценарий 1: Продължаваме, както досега – ЕС-27 се съсредоточава върху изпълнението на програмата си за положителни реформи в духа на програмата Ново начало за Европа от 2014 г. и Декларацията от Братислава, приета от 27-те държави членки през 2016 г. До 2025 г. това може да означава: Европейците могат да карат автоматизирани и свързани автомобили, но може да се сблъскват с проблеми, когато пресичат границите, защото продължават да съществуват някои правни и технически пречки.Европейските граждани като цяло могат да пътуват зад граница, без да трябва да спират за проверка на документите. Поради засилените проверки за сигурност на пътуващите им се налага да отиват на летището или гарата много преди заминаването.
  • Сценарий 2: Остава само единният пазар – единният пазар постепенно застава в центъра на ЕС-27, тъй като 27-те държави членки не успяват да намерят общ език във все повече области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Преминаването на границите с цел бизнес или туризъм става трудно поради редовните проверки. Намирането на работа в чужбина е по-трудно, а прехвърлянето на пенсионни права към друга държава не е гарантирано. Хората, които се разболяват в чужбина, понасят големи медицински разходи.Европейците не са склонни да използват свързани автомобили поради липсата на правила и технически стандарти, които важат на цялата територия на ЕС.
  • Сценарий 3: Тези, които искат да правят повече, правят повече – ЕС-27 продължава както досега, но дава възможност на желаещите държави да правят повече заедно в определени области, като отбраната, вътрешната сигурност или социалните въпроси. Възникват една или няколко „коалиции на желаещите“. До 2025 г. това може да означава: 15 държави членки създават полицейски и магистратски корпус за борба с трансграничната престъпност. Информацията, свързана със сигурността, се обменя незабавно, защото националните бази данни са напълно свързани помежду си.Свързаните автомобили се използват широко в 12 държави от ЕС, които са се договорили да хармонизират своите технически стандарти и правила за отговорност.
  • Сценарий 4: Правим по-малко, но по-ефективно – ЕС-27 се съсредоточава върху постигането на повече и по-бързи резултати в избрани области на политиката, като прави по- малко в други области, за които се смята, че действията му нямат добавена стойност. Вниманието и ограничените ресурси са насочени към определени области на политиката. До 2025 г. това може да означава: Европейски орган за далекосъобщенията ще има правомощия да освобождава радиочестоти за трансгранични комуникационни услуги, например честоти, използвани от свързаните автомобили. Той също така ще защитава правата на потребителите на мобилни услуги и интернет навсякъде в ЕС.Нова европейска агенция за борба с тероризма помага за възпирането и предотвратяването на тежки нападения чрез системно проследяване на заподозрени лица.
  • Сценарий 5: Правим много повече заедно – държавите от ЕС решават да споделят повече правомощия и ресурси и да вземат повече решения заедно във всички области. Вземат се по- бързи решения на европейско равнище, които бързо се прилагат. До 2025 г. това може да означава: Европейски граждани, които искат да подадат жалба срещу предложение за финансиран от ЕС проект за вятърни турбини в тяхната местност, не могат да се свържат с отговорния орган, защото им казват да се обърнат към компетентните европейски органи.Свързаните автомобили се движат безпрепятствено в Европа, защото съществуват ясни правила за отговорност, които се прилагат в целия ЕС. Шофьорите могат да разчитат на агенция на ЕС, която налага спазването на правилата

Стана вече традиция, и то добра, депутатите ни в Европейския парламент да отчитат и представят своята работа, като едно от средствата за това са техните информационни бюлетини.

Адресирани до най-широк кръг лица, в тях се отразява участието на депутатите  в пленарните сесии, обсъждания, позиции по разглеждани теми не само в залите на Европейския парламент, но и в работни срещи и форуми у нас.

Тук можете да се запознаете с инфо-бюлетина на депутата д-р Андрей Ковачев за изминалия месец януари –  buletin_01_2017 2017 г.

Европейската комисия подготвя законодателно предложение през първата половина на 2017 г. с цел създаване на специфично правно основание за Европейския корпус за солидарност и би се радвала да чуе мнението Ви. Резултатите от консултацията ще допринесат за дооформяне и консолидиране на корпуса и ще подпомогнат работата на ЕК по законодателното предложение. Обществената консултация започна на 6 февруари 2017 г.  и ще продължи осем седмици и е продължение на предишна консултация, която се проведе в края на 2016 г., като подготовка за началото на дейността на Европейския корпус за солидарност през декември. Чрез консултацията заинтересуваните страни ще имат възможност да оценят различните цели на инициативата, да споделят какво ги мотивира да се включат в нея, да посочат нуждите си от информация и напътствия и да обменят добри практики. Консултацията ще бъде допълнена от целеви консултации с ключови заинтересовани лица, участващи в работата с младежи в ЕС.

Ако желаете да изкажете мнението си по тази така важна тема, може да го направите на следния линк: https://ec.europa.eu/info/content/public-consultation-european-solidarity-corps_bg#questionnaire

Краен срок: 31 март 2017 г.

Допълнителна информация за инициативата може да намерите на следните интернет страници: http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-16-4168_bg.htm

 

Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Публикуваните информация или мнения, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз.