Европейски инфSID2016-vertормационен център Европа Директно- Плевен ще се включи в отбелязването на 9 февруари 2016 – поредният  международен Ден за безопасен интернет.

Идеята на Европейската комисия, родена преди г12 години е  ежегодно, на втория вторник на втория месец  да се привлича  вниманието към по-безопасното и отговорно ползване на интернет и мобилни устройства от децата и младите хора, най-вече от децата и младите хора.

В Европа съществуват национални центрове за безопасен интернет – членове на европейската мрежа от центрове Insafe.

 

Темата за Деня за безопасен интернет през 2016 г. е

Дай своя принос за по-добър интернет

Play your part for a better internet.

Миналата година, кагото се отбелязваше Деня, в Дома на Европа – информационния център на Европейската комисия и Европейския парламент, се състоя публична дискусия: „Има ли България национална политика за защита на децата от онлайн сексуална експлоатация?“. Готава във видео обръщение към участниците депутатът в Европейския парламент Мария Габриел заяви: „Единствено всеобхватна комбинация на правни, технически и образователни мерки, включващи превенция, може да се справи с опасностите, с които децата се сблъскват онлайн.“

   

lichna_karta5Днес е Европейският ден за защита на личните данни! ‪#‎EUdataP‬

Не забравяйте, че онлайн разкривате повече, отколкото очаквате. ‪#‎DPD2016‬

По този повод, ви предлагаме едно полезно Решение на Съда на Европейския съюз от 13 май 2014г. по дело С-131/12, Google Spain, свързано със Защитата на личните данни в епохата на интернет. Целия материал, публикуван в изданието “Правен свят” можете да видите тук: http://legalworld.bg/40799.zashtitata-na-lichnite-danni-v-epohata-na-internet.html

 

 

   

На 19 януари 2016 в зала „Плевен” на Областна администрация се проведе планираният в годишната програма на Европейски информационен център Европа Директно – Плевен еднодневен младежки форум „Искаме думата!”.

За неговата организация и провеждане екипът ни привлече за свои партньори: Плевенски обществен фонд «ЧиталиНово изображение-tileща» – приемна структура на Европа Директно, Сдружение «Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи», Плевен, Сдружение на селската младеж ЗАЕДНО – Плевен, ОИЦ – Плевен, Младежки информационно-консултантски център «Барометър» – гр. Плевен, РЕКИЦ – Плевен.

В събитието взеха участие активни млади хора от 10-те градове-общински центрове на територията на област Плевен. Младежите имаха възможност да представят свои младежки практики, свързани със защита на европейските граждански права и на европейските ценности.

Специален гост-презнтатор в събитието бе Борис Рангелов – член на младежки екип “Европа” към Представителството на Европейската комисия в България.

Представена бе работата на младите хора от 10-те населени места по проект „Джендър-клубове по форум театър в малките градове”.

Самостоятелна сесия в работната програма на форума бе посветена на Европейската Програма «Еразъм+», чрез която участниците да бъдат информирани за възможностите, които програмата предоставя за продължаване на образованието им в други Европейски страни, за стажуване и трудова заетост, за мобилност чрез програмните дейности за доброволчество и младежки образователни обмени.

 

   

Полезно за публичните, обществени библиотеки.

Публикациите, произведени от различните институции на ЕС, агенциите и други органи на ЕС са идентифицирани и са достъпни за широката общественост чрез Службата за публикации, която предлага централизиран достъп до цялото това съдържание чрез уебсайта на EU Bookshop, като PDF файлове, електронни книги или печатни копия.library

Службата за публикации ориентира своите услуги към професионалните библиотекари, които в практиката си  вече не се нуждаят непременно от  физически копия на публикации в своите колекции. Вместо това, публикациите могат да се ползват, чрез интегриране на метаданните в хранилища и да се свържат към съдържанието, което се  съхранява на друго място в електронен формат.

В продължение на няколко години, Службата за публикации предлага достъп до метаданните на тези публикации, чрез различни средства. Напоследък тя направи подобрения в своя онлайн портал за  публичен достъп (ОПАК). В  момента там има повече от 200,000 отделни библиографски записи, който са на разположение на всички 24 официални езика на ЕС.

http://opac.publications.europa.eu/search/query?theme=system

 

   

Вроцлав (Полша) и Доностия / Сан Себастиан (Испания) са европейските столици на културата през 2016 г.

Откриването годината за Вроцлав wroclaw2016http://www.nowyportal.wroclaw2016.pl/, чието мото е Spaces на Beauty, се проведе на  15-17 януари и включи  близо 100 културни събития като концерти, изложби и изложения. Основното събитие в неделя 17 януари представи паради, тръгващи от четирите краища на града и събиращи се на централния Rynek пазара за голям финал, в който взеха участие над 2000 артисти, певци и музиканти.

 

Доностия / Сан Себастиан http://dss2016.eu/eu/ще стартира своята година с поредица от събития в продължение на пет дни, започвайки от  20 януари с  гранд градска фиеста. Официалното откриване ще се състои на 23 януари събота, в Eugenia театър Victoria, последвано от концерт. Тази година се навършват 31 години от учредяването на Европейска столица на програма Култура, един от най-популярните проекти на ЕС, която беше въведена през 1985 г. по инициатива на тогавашния гръцки министър на културата, Мелина Меркури.

 

 

   

Втората  годишна работна програма на ЕК за 2016г. фокусира  внимание върху 10 приоритета и постигане на резултати по тях. juncker-family-photo-crop

Всяка година Комисията приема работна програма, определяща списък на действията, които тя ще предприеме през следващите дванадесет месеца. С работната програма се информират обществеността и съзаконодателите за политическите ни ангажименти да представим нови инициативи, да оттеглим все още неприети предложения и да преразгледаме съществуващото законодателство на ЕС. Тя не обхваща текущата работа на Комисията, свързана с това да изпълнява ролята си на пазител на Договорите и да налага спазването на съществуващото законодателство или на редовните инициативи, които Комисията приема всяка година.

Подготовката на тази работна програма започна с речта за състоянието на Съюза, произнесена от председателя Юнкер пред Европейския парламент на 9 септември, и с писмото за намерения, изпратено същия ден от него и от първия заместник-председател Тимерманс до председателя на Европейския парламент и председателя на Съвета. Работната програма е следствие на конструктивен диалог с Европейския парламент и Съвета. В нея се отправя призив към Европейския парламент и Съвета да помогнат за постигането на бързи и ефективни резултати в най-важните области на политиката.

Новите инициативи, по които Комисията ще работи през 2016 г., включват:

  • Инициативи за по-добро управление на миграцията, както и предложения за управление на границите
  • Изграждане на цифровия единен пазар, последващи действия във връзка със стратегията за единния пазар, космическа стратегия за Европа, както и европейски план за действие в областта на отбраната
  • Кръгова икономика, следващи стъпки за устойчиво европейско бъдеще, както и законодателство за прилагане на енергийния съюз
  • Програма за Европа за развитие на нови умения, ново начало за работещи родители, както и стълб на социалните права в рамките на задълбочаването на икономическия и паричен съюз
  • Пакет за корпоративно данъчно облагане и план за действие относно ДДС
   

За 12 пореден път, от 1 януари 2016 Холандия става председателстваща страна членка на ЕС. Правителството на страната обяви като приоритетни работата по сигурността, по-ефективната роля на Европейския съюз в световен мащаб и устойчивото развитие на европейската икономика.(https://www.government.nl/latest/news/2013/12/13/the-netherlands-to-hold-eu-presidency-in-first-half-of-2016)лого недерланд

Всички срещи, които ще организира холандското председателство, ще се проведат на едно място – сградата Marine Etablissement, за разлика от предходните  холандски председателства, кагото те се провеждаха на различни локации на територията на страната – Решението е взето с цел икономии при логистиката и удобство за гостите, журналистите, преводачите и организаторите, които се очаква страната да посрещне. Избраното място за провеждане на срещите на съвета на ЕС е стар кораборемонтен завод, наречен „Марин Етаблисман“. Сградата е собственост на Министерството на отбраната на страната.

Още през 2015 г. Холандия обяви някои от председателските си приоритети, които до голяма част покриват вече обявените цели на Комисията „Юнкер“: да се подобри качеството и да се опрости брюкселското законодателство; да се намали административната тежест за бизнеса и националните правителства; премахване на пречките пред иновациите и пред вътрешния пазар, допълнителни европейски средства за изследвания в иновации и насърчаване на икономическите реформи на национално ниво.

След Холандия, председател на ЕС през втората половина на 2016 г. ще бъде Словакия.

Първото българско председателство предстои от юли до декември 2018 г.

   

Ново изображение

   

Съвместно със Сдружение „Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи” в началото на м. декември 2015 год. се проведоха дискусии с членовете на десетте младежки дискусионни клубове, сформирани в гимназиите на градовете-общински центрове на територията на област Плевен (Професионална гимназия за ядрена енергетика „Мария Кюри” – гр. Белене, СОУ „Христо Смирненски” – гр. Гулянци, СОУ „Евлоги Георгиев” – гр. Тръстеник, СОУ „Христо Ботев” – гр. Долни Дъбник, СОУ „Христо Смирненски” – гр. Искър, СОУ „Неофит Рилски” – гр. Кнежа, СОУ „Крум Попов” – гр. Левски, СОУ „Христо Ботев” – гр. Никопол, СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Пордим и СОУ „Д-р Петър Берон” – гр. Червен бряг). 01-tile

Темата „Моето бъдеще е бъдещето на Европа” имаше своята специфична интерпретация в обсъжданията на всеки клуб. В хода на предварителната организация Клубните съвети бяха извели основни въпроси, поставени от техните съученици. Бяха засегнати темите за възможностите за продължаване на образованието на младите хора в другите Европейски страни и Програма Еразъм+, за потребностите на участниците в неформални обучения, които да надграждат знанията и уменията им за личностно развитие и израстване, за джендър-равнопоставеността и необходимостта от равен старт на всички млади хора.

Дискусиите се модерираха от Марта Димитрова – Председател на Сдружение „Младежко бюро за социални услуги и граждански инициативи”, Плевен, член на СПОФ – Читалища. Двете организации съвместно организираха и проведоха поредицата от младежки дискусии в десетте гимназии в област Плевен. Актьорът Дамян Минков взе участие с арт-провокации, които „разтопиха ледовете”, провокираха откровеност и активност сред младите хора. В хода на дискусиите бяха представени информационните услуги на Център Европа директно – Плевен. След всяка дискусия се проведе среща с училищните ръководства за договаряне на предстоящите съвместни дейности на центъра на територията на 10-те градове.

   

internetЕвропейската комисия представи нови правила, свързани с трансграничната преносимост на услугите за цифрово съдържание, авторските права и цифровите договори, чиято цел е да се опрости и разшири достъпа на потребителите до цифрово съдържание и да се насърчат онлайн продажбите в рамките на ЕС.

Предложеният днес Регламент относно трансграничната преносимост на услугите за онлайн съдържание ще даде възможност на гражданите на ЕС да пътуват с цифрово съдържание, което са закупили или за което са се абонирали у дома: филми, спортни предавания, музика, електронни книги и игри. Понастоящем този достъп се прекъсва при пътуване в рамките на ЕС. Очаква се трансграничната преносимост — ново право за потребителите в ЕС, да стане реалност през 2017 г. — същата година, през която ще отпаднат таксите за роуминг в Съюза.

В областта на електронната търговия ЕК предлага правила, които да доведат до хармонизиране на договорното право на държавите членки в сферата на онлайн продажбата на стоки и предоставянето на цифрово съдържание. Тези предложения ще дадат повече възможности, избор и права на потребителите при онлайн пазаруване от други държави-членки на ЕС. С новите правила предприятията ще могат да предоставят стоки и цифрови услуги на потребители във всички държави-членки на ЕС на базата на един и същ набор от договорни правила, което ще доведе до спестяване на разходи и достъп до нови пазари.

Освен това днес Комисията представя своята визия за модерна рамка на ЕС за авторското право. През следващите шест месеца тази политическа визия ще бъде превърната в законодателни предложения и политически инициативи, като се вземат предвид коментарите от няколко обществени консултации.

Днешните предложения на Комисията са в изпълнение на Стратегията на ЕК за единен цифров пазар.

 

   

България отбелязва лек спад в подкрепата си за европейското членство за последната година. Това се случва  и в девет други държави членки, като най-рязко е в Чехия и Естония, следвани от Австрия, Румъния, Белгия, Испания, Полша, Германия и Люксембург.

Най-позитивно евро настblueskies-600роени са в Люксембург, където 82% от анкетираните в тазгодишното проучване “Парламетър” отговарят, че членството в ЕС е добро за страната.

България е една от само четирите държави членки, в които по-малко от 50% от участвалите смятат, че членството в ЕС е донесло ползи за страната. Останалите три са Италия, Кипър и Австрия. В България най-бързо расте и броят на хората, които смятат, че членството не е донесло добро. Останалите две членки, където има ръст на негативните отговори, са Словакия и Литва. Докато на европейско ниво 66% от анкетираните мислят, че присъствието на чужденци от други държави в ЕС в страните им е полезно за културното разнообразие, българите са третите в ЕС, най-негативно настроени към други европейци, живеещи в България.
Най-отворени към имиграция от ЕС са в Швеция, Люксембург и Дания. Освен в България най-ниска е толерантността към чужденци в Чехия, Словакия и Унгария.
В мнозинството си българите не смятат, че страната им има нужда от легални имигранти, които да работят в определени сектори на икономиката. По-негативно отношение към идеята за внос на работна ръка имат в Словакия. В същото време на европейско ниво има преобладава съгласието (51%), че работещите имигранти са необходимост.
Най-висока е подкрепата в Швеция, Германия, Дания и Великобритания. Най-затворени освен България и Словакия са Унгария, Чехия, Румъния, Гърция и Словения.
Все повече европейци (51%) смятат, че координацията между държавите членки при кризи отслабва. На национално ниво усещането, че европейските държави си сътрудничат в извънредни ситуации, най-рязко е спаднало в България (с 19 пункта до 37%) и в Германия (с 18 пункта до 43%).
В същото време на европейско ниво все повече хора имат интерес към европейските политики и все повече европейци смятат, че дърcropped-3_eu_fyr.jpgжавите им имат полза от членството. 54% от анкетираните са заявили, че се интересуват от европейските политики – ръст с 11% спрямо данните от 2013 г. Евроентусиастите, които оценяват членството си в ЕС позитивно, са 60% – с 6% повече спрямо предишни проучвания.
В изследването, проведено през септември, участват 28 150 европейци на възраст над 15 г.
Разликите в оценките спрямо държави обаче са сериозни. Най-активни привърженици на членството в ЕС са поляците и литовците. В Кипър едва 34% от анкетираните намират полза от европейското членство.
Анкетираните, отговорили позитивно, посочват, че членството в ЕС е допринесло за икономическия растеж на страните им, мира и сигурността и е довело до сътрудничество с други държави.
В някои държави членки обаче гражданите вярват, че в сферите на селското стопанство и имиграцията правителствата им биха се справяли по-добре извън ЕС.
Мнозинството от европейците са сметнали, че европейското гражданство трябва да бъде подсилено с “европейска социална система, хармонизирана за всички страни (здравеопазване, образование, пенсии и др.). Вторият най-популярен отговор е, че ЕС се нуждае от “европейски кризисен механизъм за справяне с международни природни бедствия”.

   

събрияПървият дипломат на Европейския съюз Федерика Могерини заяви в Белград, че на 14 декември 2015 Сърбия може да очаква отваряне на първите преговорни глави за членство в ЕС.

Върховният представител на ЕС по въпросите за външната политика и сигурността поздрави Сърбия за “гладкото прилагане” на споразумението за нормализиране на отношенията с Косово, като заяви, че “Сърбия е направила много важни символични, но и съдържателни стъпки да допринесе към разбирателството и сътрудничеството в региона”.
“Ще дойдем в Брюксел с големи очаквания и твърдото убеждение, че Сърбия принадлежи към Европа”, заяви министър-председателят Александър Вучич по време на срещата.

В същото време президентът на страната Томислав Николич подчерта, че отношенията между стария партньор на Сърбия Русия са толкова важни, колкото и тези със Запада.
Коментирайки отказа на Сърбия да се присъедини към санкциите срещу Русия, Николич заяви: “Ние със сигурност ще си сътрудничим с Русия по-интензивно, отколкото досега, защото искаме да покажем, че да бъдем в Европейския съюз не означава да бъдем срещу Русия, и че да бъдеш приятел с Русия означава да бъдеш срещу Европейския съюз”.

   

Актуализирани са публикациите по европейски теми в страницата ни “Европейска библиотека”.

http://europedirect-pleven.eu/?page_id=1455&preview=true&preview_id=1455&preview_nonce=7ffde79137

   

http://europedirect-pleven.eu/wp-content/uploads/2015/11/%D0%95%D0%94-11.2015.pdfЕД 11

   

Представителството на Европейската комисия в България организира семинар за журналисти, в който взеха участие представители на местни ирегионали, печатни и електронни медии от Велико Търново, Плевен, Ловеч и Търговище. Ръководителят на Представителството на ЕК в България Огнян Златев и Георги Ганев от Център за либерални стратегии/Centre for Liberal Strategies/ откриха събитието. Георги Ганев представи Инвстиционния план „Юнкер” в макроикономически аспект, както и възможностите за българския бизнес. Дискусия предизвика презентацията на Христо Христов, политически съветник в Представителството на Европейската комисия в България. Той фокусира вниманието на участниците върху Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции със САЩ (ТПТИ) – от конспиративните митове за него, до прозрачност и защита на европейските интереси. Програмния директор на Би Ай Телевижън, Ралица Ковачева представи медийния образ на Европейския съюз, наDAN неговите институции и политики, в нацинален контекст и акцентира върху необходимостта от компетентност, яснота и професионалин морал при интерперитарнето на европейски документи и решения.

В последната сесия на семинара бяха представени информационните центрове Европа директно в гр. В. Търново и гр. Плевен. Теодора Калейска, Управител на Търновския център представи темите и съдържанието на най-често задаваните въпроси от гражданите, както и информация за информационно-комуникационната програма на центъра. Даниела Димитрова резюмира основните резултати от проведеното проучване на информационни потребности на гражданите от област Плевен, свързани с Европейската тема, проведено от Център Европа Директно – Плевен. Тя изведе основните тенденции в нагласите и очакванията на жителите в малките населени места на територията на област Плевен, както и готовността на екипа на центъра за разширяване и повишаване ефективността на комуникационите канали.

   

Приет е бюджета на ЕС за 2016

Posted 27.11.2015 By eurodirect

В края на ноември, Европейският парламент прие бюджета на ЕС за 2016 г. В него се включват 155 млрд. евро в бюджетни кредити и 143,9 млрд. в кредити за плащания, както беше договорено между ЕП и Съвета на 14 ноември. Парламентът осигури възможно най-много средства за миграция и бежанци, малки и средни предприятия, студенти и програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

След като на 24 ноември Съветът официално одобри споразумението, днес Парламентът прие бюджета с 516 гласа „за“, 179 „против“ и 8 „въздържал се“. Председателят на ЕП Мартин Шулц подписа бюджета, с което той официално влезе в сила.4Бежанци и миграция Парламентът гарантира, че всички ресурси, които са на разположение в многогодишната финансова рамка на ЕС (МФР), ще бъдат използвани за справяне с настоящата бежанска и миграционна криза. За справяне с тази криза, обаче е необходимо участието, както на страните членки, така и на държавите в близост до конфликтите, от които мигрантите бягат. Споразумението включва 1.6 млрд. евро повече от първоначалното предложение на Комисията и отговаря на повечето искания на Парламента. Има и допълнителни 34 млн. евро за моментално изпълняване на обещанието за финансова подкрепа за Турция, което беше дадено по време на срещата на върха в Ла Валета на 11 и 12 ноември.

Парламентът гласува отделно изменение на бюджета за настоящата година. Той настоява страните членки да използват допълнителните 2.3 млрд. евро, дошли от глоби за нелоялна конкуренция и по-високи от очакваните мита, за недостиг за същата сума в Доверителния фонд за Африка (предвиден за борба с първопричините за миграцията) и Доверителния фонд за Сирия (за помощ за бежанците и мигрантите във и близо до Сирия).

Конкурентоспособност и заетост Засилването на конкурентоспособността на ЕС е приоритет на Парламента. Това намира изражение в допълнителни средства за малките и средни предприятия (14.3 млн. евро), финансиране за „Хоризонт 2020“ за компенсиране на парите, които бяха пренасочени от него към плана „Юнкер“ (31.8 млн. евро) и за програмата за обмен на студенти „Еразъм+“ (6.6 млн. евро).

Парламентът също така успя да убеди Съвета и Комисията да продължат и през 2016 г. инициативата за младежка заетост, която в момента се преразглежда, както и да ограничат неплатените европейски сметки до устойчиво ниво.

   

cropped-3_eu_fyr.jpgОт 16 ноември 2015 са приложимите нови правила на ЕС относно правата на жертвите, които ще доведат до съществени промени в отношението към жертвите на престъпления в Европа.
В Директивата за правата на жертвите са посочени набор от правно обвързващи права за жертвите на престъпления, както и ясни задължения за държавите — членки на ЕС, за гарантиране на зачитането на тези права на практика (IP/12/1066).

Тези правила се прилагат за всички лица, независимо от тяхната националност, които са жертви на престъпления в ЕС. Те се прилагат също така, ако наказателното производство протича в ЕС. Комисарят на ЕС по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете Вера Йоурова заяви: „Според наличните данни всяка година в ЕС всеки седми човек става жертва на престъпление. От днес нови правила предоставят на жертвите ясни правила на получаване на информация, защита и достъп до услуги за подкрепа във всички държави членки. С новите правила ще се промени отношението към пострадалите от престъпления хора, което от своя страна ще донесе големи ползи за обществата ни като цяло. Жертвите заслужават да бъдат поставени в центъра на наказателните производства. Не всички държави членки обаче са информирали Комисията, че са транспонирали Директивата. Призовавам държавите членки, които все още не са го сторили, да гарантират възможно най-бързо прилагането на тези важни правила, така че жертвите и техните семейства да могат да се възползват от тях на практика“.

Основните нови права са следните:
Права на членовете на семействата на жертвите — членовете на семействата на починали жертви ще се ползват със същите права като тези на преките жертви, включително правото на получаване на информация, подкрепа и обезщетение. Членовете на семействата на оцелели жертви също имат право на подкрепа и защита.

Право да разбират и да бъдат разбирани — всяка комуникация с жертвите трябва да се осъществява на прост и достъпен език. Формата на комуникация трябва да бъде пригодена към конкретните нужди на всяка жертва, като например нуждите, свързани с възрастта, езика
и евентуално увреждане.

Право на получаване на информация — националните органи трябва да предоставят на жертвите информация относно техните права, техния случай и услугите и подкрепата, достъпни за тях. Информацията трябва да бъде предоставена още при първия контакт с компетентен орган и без отлагане.

Право на подкрепа — държавите членки трябва да гарантират, че жертвите имат достъп до услуги за подкрепа, а органите трябва да улеснят препращането към такива услуги. Подкрепата трябва да бъде предоставяна безплатно и при спазване на поверителност, както и да бъде достъпна за жертви, които не са съобщили официално за престъплението. Трябва да бъдат на разположение както общи услуги за подкрепа, до които имат достъп всички жертви на престъпления, така и специализирани услуги за подкрепа. Специализираните услуги за подкрепа включват подслон, подкрепа при претърпяна травма и консултации, пригодени към различните видове жертви.

Право на участие в наказателно производство — жертвите ще имат по-активна роля в рамките на наказателните производства. Те ще имат правото да бъдат изслушани и информирани относно различните етапи на производството. Ако жертвите не са съгласни с решението да не се провежда наказателно преследване, те имат право да го обжалват. Жертвите имат също така право на обезщетение, а ако в националната система са предвидени възстановителни съдебни производства, вече има правила, с които се гарантира безопасното
участие на жертвите.

Право на защита — жертвите трябва да бъдат защитени както от извършителя на престъплението, така и от самата наказателноправна система. С цел определяне на нуждите им от защита всички жертви трябва да бъдат обект на индивидуална оценка, за да се прецени
дали има вероятност да им бъдат причинени допълнителни вреди по време на наказателното производство. Ако случаят е такъв, трябва да бъдат осигурени допълнителни мерки за защита на жертвите по време на производството и срещу възможни заплахи от извършителя на
престъплението. Особено внимание се обръща на защитата на децата.

Сега тези правила на ЕС трябва да бъдат транспонирани и да започнат да се прилагат от всички държави членки. Освен това поради факта, че голяма част от правата, определени в Директивата, са ясни и точни, отделните лица могат да се позовават пряко на тях пред националните съдилища дори когато тяхната държава членка все още не ги е транспонирала изцяло в националното си законодателство.

 

 

   

6_fishingПрез ноември 2015 Европейската комисия прие ключов инвестиционен пакет за морския сектор, рибарството и аквакултурите в България. За периода 2014 —2020 година общата сума по програмата от около 113 милиона евро включва над 88 милиона евро от фондовете на ЕС.

Приетата оперативна програма (ОП) е в съответствие с приоритетите на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), както и с общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика на ЕС. Тя ще насърчава устойчиви в екологично отношение, иновативни, конкурентоспособни и основани на знания рибарство и аквакултури, характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите; ще стимулира също действия за популяризиране на т. нар. син растеж, знания и умения в морския сектор.

Основни акценти в оперативна програма „Рибарство“ в България:

·         Насърчаване на устойчиво в екологично отношение, иновативно, конкурентоспособно и основано на знания рибарство, характеризиращо се с ефективно използване на ресурсите: 25,5 милиона евро

·         Насърчаване на устойчиви в екологично отношение, иновативни, конкурентоспособни и основани на знания аквакултури, характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите: 36,2 милиона евро

·         Насърчаване на изпълнението на общата политика в областта на рибарството: 12,4 милиона евро

·         По-висока заетост и териториално сближаване: 17,8 милиона евро

·         Насърчаване на предлагането на пазара и преработката: 12,7 милиона евро

·         Изпълнение на интегрираната морска политика: 3,3 милиона евро

·         Техническа помощ: 5,5 милиона евро

ОП ще бъде съсредоточена върху следните приоритети:

·        25 514 500 EUR, или 22,47 % от общия размер на средствата по ОП целят гарантиране на жизнеспособността и устойчивото развитие на рибарството в България, както и опазване на рибните/морските ресурси (Приоритет на Съюза 1). В т.ч. инвестиции за осъвременяване на риболовната инфраструктура, опазване и възстановяване на морското биоразнообразие, насърчаване на иновациите, събиране на морски отпадъци, развитие на допълнителни дейности/нови форми на приходи за риболовците. Те могат да включват също окончателно прекратяване на риболовните дейности и инвестиции на борда на плавателните съдове за подобряване на селективността при риболовните приспособления.

·        36 215 000 EUR, или 31,89 % от общия размер на средствата по ОП целят насърчаване на устойчиви в екологично отношение, иновативни, конкурентоспособни и основани на знания аквакултури, характеризиращи се с ефективно използване на ресурсите (Приоритет на Съюза 2). По тази приоритетна ос ЕФМДР ще подкрепя продуктивни инвестиции в аквакултури, както и инвестиции за подобряване на конкурентоспособността на сектора и неговата жизненост.

·        12 414 578 EUR, или 10,93 % от общия размер на средствата по ОП се отпускат за насърчаване на изпълнението на ОПОР (Приоритет на Съюза 3) чрез събиране и управление на данни и чрез оказване на подкрепа за наблюдението, контрола и изпълнението.

·        17 858 824 EUR, или 15,72 % от общия размер на средствата по ОП се отпускат за поддържане на икономическата и социалната устойчивост на рибарството и аквакултурите в България, създаването и разнообразяването на работните места във и извън тези сектори, както и устойчивата експлоатация на съответните продукти (Приоритет на Съюза 4) посредством прилагане на обхватни стратегии за местно развитие.

·        12 706 991 EUR, или 11,19 % от средствата по ОП ще бъдат вложени в мерки за насърчаване на предлагането на пазара и преработката (Приоритет на Съюза 5).

·        3 333 333 EUR, или 2,93 % от средствата по ОП ще бъдат вложени в мерки по линия на интегрираната морска политика на ЕС (Приоритет на Съюза 6), целящи подобряване на осведомеността за морската околна среда и развитието на обща среда за обмен на информация (CISE).

·        5 500 000 EUR, или 4,84 % от средствата по ОП се отпускат за техническа помощ с цел осигуряване на ефикасно управление на средствата от ЕС, включително подкрепа за мерки за публичност и осведомяване, както и оценки.


   

Специални и искрени поздрави за един от приятелите на Европа Директно – Плевен – педагога г-жа Даниела Досева – главен учител в училище “Максим Горки”, гр. Левски. Тя е един от 18-те български учители, които предстои да посетят евро столицата Брюксел, след участието и в конкурс, организиран от 1

В началото на ноември г-жа Досева проведе вътрешно-училищна квалификация на тема: „Да предадем идеите на Европа в училищата: ползите от членството в ЕС“.

Тя запозна колегите си с ресурси, които могат да бъдат полезни за учители и ученици. Материалите и сайтовете са разработени на много езици, с цел да се използват пълноценно от гражданите на държавите членки в Европейския съюз. Важно е всеки учител да знае какво представлява „Кът на детето“, „Кът на учителя“, потребителско образо2вание и как да намери центровете Европа Директно.
Бяха раздадени материали, предоставени от Европа Директно – Плевен. Брошури имаше за всички класове и учители. Началните учители се запознаха и получиха книжките „Да опознаем Европа“, „Мистерията със златните звезди“ и „Ама, че жега!“.
Педагозите участваха и в симулационна игра свързана с историята, институциите и държавите членки на Европейския съюз.

   

В специален информационен документ ЕК представи своята втора работна програма, или План за действие на  Комисията „Юнкер“, която встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 г.

Всяка година Европейската комисия своите стъпки за следващите дванадесет месеца. Работната програма на Комисията информ2016 Prира гражданите, институционални партньори и служители си по какъв начин ще превърне политическите си приоритети в конкретни действия.

Новата програма на Комисията за 2016 г. представлява целенасочен списък с 23 ключови инициативи в областта на 10-те политически приоритета, заявени от Председятеля Жан Клод Юнкер.

Пълният текст на работната програма на ЕК за 2016 можета да откриете на следния линк:

http://europedirect-pleven.eu/wp-content/uploads/2015/10/MEMO-15-5920_BG.pdf

   
Тази страница се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз.
Публикуваните информация или мнения, не отразяват задължително официалните становища на Европейския съюз.